248 357 резултата
Каквато Главата – такава му и Съдбата!
  184 
Клошар
„Мечтая да съм беден”
Дамян Дамянов
В тази джунгла
отдавна за клошар тренирам, ...
  199 
Как искам цяла да те имам,
плътта ти жадна в тъмнина
косите ти - притихнал вятър
ръцете ти отпуснати - ела!
Усмивката ти странно притаена, ...
  891 
Спри
там
където
горе
става долу ...
  476 
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
  266 
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
  284 
Приказен, чуден, растителен дим
идващ от там, където вечер горим.
Бавно и плавно моя спътник любим,
изпълва стаята, в която си спим.
При всеки дъх през мен преминава. ...
  499 
Какво направихте не знам?
Аз много обичам да съм там!
Една година вече съм до вас.
Колко много съм щастлива?
Карате ме да се чувствам жива! ...
  356 
Малката русалка Ариел нарасна,
Напуснала родния си океан,
Тя се озова в нова реалност
И платих за щастие със себе си там.
… И ще растеш и скоро - ...
  646  11 
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
  207 
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
  268 
Не знам ще бъдеш ли щастлив,
утре мен ако ме няма...
Да стана точка в погледа ти див,
а ти за мене – люта рана.
Но стискам почва в двете си ръце. ...
  286 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  605 
Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
  564 
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
  645 
на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
  547 
Пуйетът ерген най-често е женен,
плешив и със мазно коремче.
Талантът му също е маломерен,
другар му е пълното кенче.
Владее назубрено два-три мурафета ...
  308 
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
  491 
Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.
Такава си е – горда, саможива, ...
  292 
Кръстопътищата могат да са светли!
Светли като първи пролетни лъчи.
Периодите на избори са цветни -
досущ художнически маслени бои.
Вървим по хиляди кръстосани пътеки ...
  549 
Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
  489  10 
Защо началото е толкова хубаво и кратко
бягаме от различно време между нас
да затрия с лека ръка, да знам,че подсъзнателно после ще ме боли
хей така..
Какво ме кара да го направя ...
  197 
Всеки има свой
най-любим герой,
който го чака на екрана
без специална покана!
Мики Маус ли е той ...
  365 
Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
  804  20 
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
  253 
ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
  570  12 
АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
  195 
Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен – ...
  523 
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости ...
  281 
Какво направи ти с мен?
В онзи декемврийски ден.
Когато грешка ти направи.
После бързо я оправи.
За което ти благодаря! ...
  571 
Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
  248 
Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
  226 
Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
  463 
Трай,
има край,
ще бъде рай!
Ти себе си познай!
  231 
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
  222 
БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
  144 
СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти – ...
  242 
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
  393 
В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
  281 
Това тяло е само обвивка...
наметало с физическа тлен,
пропътувало безбройни животи
с душа, родена в свят отчужден.
В пустинните нощи изгрява ...
  181 
Предложения
: ??:??