20 529 резултата
Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича, ...
  883 
Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
  815 
Коловозът е глух. На перона,
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...
  1139 
Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...
  499 
Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
  366 
След година време ме заряза мене...
Мислеше, че ще ми е зле,
но не, не е ...
Вече с друг излизам,
за спомените стари сълзи не проливам. ...
  435 
Ова е живот без клучеви
нема да влезеш во ничија порта.
Ќе повикам воини и богови
едните да ме бранат
пред другите ќе кажам молитва. ...
  442 
Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима, ...
  943 
Гара съм тиха, затулена гара –
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти, ...
  391 
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
  535 
Беднотия, брате, за хлебец не достигат,
И Отново черни мисли се надигат!
Как ще облечеш децата, пла́тиш тока?
Как ще оцелееш? – Реалността жестока…!
Ходиш като просяк, обуща стари, ...
  1023 
Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.
Аз нося дълго на обида. ...
  1637  17  28 
Несреќна жено
од магла и од хартија
жено со лоши намери
убава само за своето огледало
немаш време да ме проколнеш ...
  462 
Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам? ...
  528 
Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...
  1011 
Чистота е това, което неуморно гоня,
да успея да помогна на всеки клетник.
Искам всяко зло в себе си да прогоня,
на погрешното да бъда аз ответник.
Човек съм, който обича всички хора, ...
  978 
В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...
  376 
Спи ли Бог, или въздиша
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда ...
  573 
настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която но ...
  424 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  421 
Доброта
Вкарва в живота пъстрота
Дума свята и чиста
Тя е солото на барабаниста
Поантата на журналиста ...
  1270 
За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...
  370 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  1045 
Любов моя, пиша ти без да знам коя си.
Не знам срещали ли сме се или не.
Знам, че ще ти оголя душата си,
дори да разкъсаш сърцето ми на две.
Усещам урагана от искри тъй близо, ...
  1204 
В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
  714  16 
Ти мислиш, че аз съм пред тебе...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...
  458 
Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!
В Драгойново съм в мойто село, ...
  284 
Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...
  502 
Наученият
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...
  375 
Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...
  1497  10  15 
Ден световен днес
на щастието è!
О, щастие,
в душите и
сърцата ...
  351 
А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...
  606 
Когато изплачеш цялото море и сред сол очите
се научат да плуват без корабни въжета,
панаира на суетата ражда захарно петле,
докато ти се давиш между припева и главна
буква в куплета. ...
  358 
Вървя до теб без булчинска одежда,
че бялото в очите се забива
(не искам нищо зло да ни поглежда),
а истината в този свят е в сиво.
С премяна съм на горска самодива ...
  996  22 
любов и обич -
единени и от БОГ -
благословени
  376 
И как да не те обичам, живота обичаш...
рисуваш светулки, светлина в тунелите...
И какво да правя сега, когато си далеч...
знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...
Няма никакво значение разстоянието... ...
  731 
Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...
  368 
ДА СЕ РОДИШ ЧОВЕК
С очи към багрите на летен залез,
изпращам си изгубения Ден.
Потъващ във рубинените зали...
От туй и днес съм възхитен. ...
  315 
Ние сме аматери
богати во душата,
пред нас луѓето
се отворени весници,
ги читаме меѓу редови, ...
  393 
Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут, ...
  464 
Предложения
: ??:??