20 526 резултата
Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...
  649 
Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
  712  10 
Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин... ...
  452 
Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя рид
или защото във душата ...
  386 
Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
  606 
На сцената съм весел и лудувам,
на сцената мечтая за усмивки,
в гримьорната съм тъжен и умувам
как да стане тъй, че аз да те целувам.
На сцената съм клоун и дивея ...
  774 
Съвременна жена
Днес модерна е съвременна жена, различна,
със самочувствие,умна но не безлична.
Парите за нея много са важни, нали,
а дали това е най-важното,дали? ...
  495 
Автор: Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява. ...
  789 
В сърцето ми пясъчна буря...
се вихри години наред...
душата у мен е пустиня...
по-жарка от августов ден...
навсъде е тя разпиляна... ...
  266 
БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...
  413 
Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...
  422 
И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...
  468 
Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...
  535 
Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...
  287 
Липсваш ми,
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...
  360 
Без време може би ще закъснеем
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...
  511 
За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида, ...
  303 
Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов. ...
  619 
Кога до тебе се доближувам
невидливи завеси ме влечат назад
ќе поминат овие дебели зими
твоите убави зборови ќе пораснат
ќе бидат бројни фенери во ноќта ...
  343 
Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
  623 
Нощта и денят са другари...
откак съществува светът...
Нощта ни задава въпроси...
денят отговоря на тях...
Денят ни дарява със слънце... ...
  320 
Кой страда повече...?
Дали този който чака вечно...
Да той страда много, чувство е човечно.
Но има вяра в него и тя го държи,
той чака но и вярва че то не е безконечно. ...
  417 
В този свят пълен със лъжи,
трябва да си безчувствена гад,
за да не те боли!
Трябва да си печен, трябва да си
корав, трябва второто ти име ...
  700 
...Усещане вълшебно,
обикалящо световете,
осветяващо всичко
като танц от светулки,
тъй ярко и безкрайно ...
  711 
Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи, ...
  767 
стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец
  291 
Ноември се превръща
в миг в сетната жарава...
Прибрал се топло вкъщи...
Мъглата вън остава.
Клонакът - там - съблечен ...
  905 
Сняг заваля... И блесна красота.
Стъклата със дантели украсени.
Поледица... И счупени крака.
Дървата свършват. Много е студено...
Пак идва Коледа със звук и светлина, ...
  746  21 
Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!
Шегите ми - едни са пиперливи, ...
  1625  26 
Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
  591 
Камък
Камъкът на мястото си тежи,
направил си място в земята, лежи.
Не го поклащат бури и ветрове,
не се помръдва и при дъждове и снегове! ...
  372 
Ми се случи живот во темнина
темни очи во темна соба
најпосле темнината ме заведе
го оставив минатото да спие
во својата скршена колевка ...
  267 
Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...
  354 
Когато целият ти свят пропадне,
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...
  720 
Дай вода в шепа да взема,
лицето в нея да мога да скрия.
Лист, химикал, стиснал в ръка,
аз там страховете си искам да скрия.
О, алкохол! Да пия ми дай, ...
  582 
Като изгаснал пламък
като необитаем приказен замък
душата ми сякаш умря
и остави тялото ми
както иска да ходи по тази земя ...
  529 
Дърво без корен
Живее човек в чужбина, вече втора година,
а бяха заедно с любимата му двамина.
Като дърво без корен живее сега,
със спомена за Родината за някога! ...
  481 
Потъва сияйното слънце...
навън възцарява нощта...
студът ни обгръща полека...
със себе си води смъртта...
  243 
Майчината ми утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете, ...
  292 
Живот със цел, живот любим...
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...
  313 
Предложения
: ??:??