20 582 резултата
„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...
  164 
Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
  193 
Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата ...
  218 
И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...
  229 
*
кълца крилата
слънчеви завистта
расте салата
* ...
  87 
Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...
  187 
Дали си грешница или девица
а може би несбъдната мечта
или жестоко наранена птица
едно е сигурно – че си жена.
Дали във барове или бърлоги ...
  118 
Благодаря, че ми се случи
Да те позная в мойта тишина
А ти! Наистина за мене си безкрая
Дори да те мечтая в самота.
Благодаря, че ми се случи ...
  107 
Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
  142 
Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...
  102 
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
  237  27 
Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...
  139 
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
  129 
Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...
  91 
Не от вчера, не от вчера,
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...
  186  12 
Узреть в листочках всю планету,
И край ночной, мчащий к рассвету.
Узреть ночь в день, и день в ночи,
Глядя в блаженстве на ручьи.
Узреть лесную благодать, ...
  126 
Бездомник, свит като врабче,
на пейка поприседна,
и стиска в двете си ръце
надеждата последна.
Дано под топлия му дъх ...
  242  10  20 
Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...
  186 
Подготвяш се за него всеки ден
Когато се събудиш сутринта
Да станеш на живота член
Обличайки дрехите на почитта.
А ти си пълен с енергия и мнения ...
  69 
Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...
  142 
Сияние в тъмнината -
топла, свята светлина!
Безпределна, несломима,
откриваща сега света!
Успех, Развитие, Надежда. ...
  88 
Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...
  173 
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...
  140 
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
  151 
Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...
  166 
За да изпита бреме
без да подскаже такт
Прима виста е разкож
За някои докога в този бран"Ж"?
"Огледалце я кажи ми.." ...
  91 
Мозъкът ми, затворник във килия от кост,
но не е тя всъщност затворът!
А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -
Той е всъщност... във мозъка, хора...
Той, това са личните ми лимити, ...
  126 
В белите полета
на моя живот,
Надеждата рисува
красиви картини.
Явно съм в някакъв ...
  123 
С песен на уста
(Посветено на Николина и Мария Чакърдъкови)
Две красиви жени, майка и дъщеря,
пак песен захващат, песен българска!
А хората отново се хващат на хора', ...
  112 
Неподалеку от лесной опушки,
И сбоку невеликой деревушки.
Смотря на чащу, глухой лес,
В коим полным-полно чудес.
И сбоку озеро сверкает, ...
  119 
Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...
  149 
Когато правиш нещо,
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...
  192 
Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...
  94 
Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени. ...
  137 
Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...
  266  19 
В очите ти се вижда небето,
луна трепти в тихия взор.
А в мрака някъде надежда
рисува светлина и цвят в пространство.
Вълните шепнат приказки забравени, ...
  116 
Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!
Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки ...
  94 
През думите ти стари преминавам –
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай – ...
  242  14 
Ноктюрно
На страниците на тефтера божи,
срещу името ми е записан грях.
Като стара язва все ме гложди -
на съблазните не устоях. ...
  94 
Светът угасва в своята поквара.
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина, ...
  190 
Предложения
: ??:??