20 298 резултата
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
  255 
Тъмното петно, когато е сърдечносъдово
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...
  110 
"Жената на скръбта"
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...
  71 
#1
Гледам и се чудя,
Защо в мен нищо
Те не будят.
Нежно и спокойно
Да лежат, ...
  153 
Да работя или да не работя --
туй е въпросът...
Кое е по-достойно -- да понасям
несгодите, мизерната заплата
или изправен пред море от бизнеси ...
  61 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  125 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  169 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  89 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  87 
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
  135 
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
  121 
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
  84 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  85 
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
  133 
Богат съм... на проблеми,
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...
  133 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  84 
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
  196  20 
Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...
  65 
Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
  99 
Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
  85 
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
  117 
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
  107 
Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
  193  14 
Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
  112 
Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...
  145 
Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...
  153 
Чудя се
Тялото тип материална преходност било!
Душата и Духът - субстанция неземно трайна!
Чудя се! Така ли е? И ако да – как и защо?
... при условие, че дори Вселената е крайна. ...
  51 
...
Полученото даром, върнах:
любов и песен, и слова...
И в стъпките ми тихо кълнат
заспали есенни листа...
Небето е измамно мое - ...
  427 
В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...
  99 
Чешма водата, бавна, бистра
Бърза мътна
Ябълката на раздора
В "Небесно Царство"
Кой сега стои зад Маска
  105 
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
  262  10 
Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...
  253  11 
Ангел без крила
Познавам ангел и това е мама,
обичта ми към нея е много голяма.
В ранна утрин и в късен час,
бдяла е, грижи се с много обич за нас! ...
  101 
Бе, я си гледайте живота,
защото той си отминава!
Вашата изчерпва квота,
на всеки мъничко остава.
Във битието всякакви сме били... ...
  91 
Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
  220  14 
Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
  205  10  19 
Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...
  76 
Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...
  72 
Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
  132 
Царе и пешки
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...
  43 
Предложения
: ??:??