9 559 резултата
Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд,
че насъщният, пак недопечен, ...
  825  13 
По Коледа е светло във душите,
а някъде сълзи изгарят
очи на близките,
загинали в войните...
Нелепости тъй много има по света... ...
  811  13 
Аз се лутам из светлите двери
на поети, били преди мен
и духът ми до днес не намери
своя почерк, пред тях преклонен.
Бях със Смирненски в рудник копторен. ...
  679  18 
Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...
  1183 
Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети? ...
  685 
Гореше борът с кървав пламък,
оттатък залезът гори
и оцеляхме трима само
от осемнадесет бойци.
Прегърнахте я вие, братя, ...
  1988 
Земя на кръстопът. България!
С табуните и бягът им развян,
на есенните полешария,
омълнения в бурите Балкан.
Бъди! Дори и в мрак забулена ...
  1584  11 
ВДЪХНОВЕНИЕ
Поглеждам вечер звездите кристални
на тъмния, мастилен фон.
И мислите ми политат безкрайни,
към тайния, необятен простор. ...
  604 
Във времена без окупация,
летим към деградация
и ни очаква стагнация!
Освен да се краде,
се пие, бие и яде, ...
  1063 
Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
  663 
Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
  521 
С разстрел и вечност днес те свързват.
Четaт се твойте стихове,
че ти родил си се забързан
в размирни, други светове.
Свят, в който пееха куршуми ...
  683  10 
Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
  501 
Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...
  625 
Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...
  521 
Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата ...
  645 
Българската Коледа
Не пием текила
на разсъмване,
а пием „греяна”
на мръкване. ...
  617 
Дете на пътя бяга
и броди из града,
ръчицата протяга
и мъчи го глада.
Очите, пълни с мъка, ...
  693 
Зная, че един ден ще дойде Тя,
зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,
зная, че ще затвори една врата -
вход към живота, мечтите и делата ми.
Не зная само, когато тръгна с Нея, ...
  1614 
Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
  462 
Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
  619 
Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
  438 
Защо ли борят се в мен чувства и спомени,
защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?
Нима не успях с тях да се преборя
и на щастието път да сторя?!
Нима не ги почувствах и разбрах, ...
  712 
Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
  363 
Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
  986 
Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
  372 
Енергията "ЧИ"
Партийни книжки с пъстри цветове,
размахват изкуфели политици.
Изкукали крадливи умове
зашлевят си един на друг плесници. ...
  846 
В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
  442 
Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети. ...
  939  11 
Ще бъдем шеметни, когато
последен залп ще прогърми
и пътя страшен на войната
в обратен марш ще извървим.
Дори на кактуса бодлите ...
  649 
Нова ледена епоха
замрази мечтите.
Динозаври надойдоха -
стъпкаха душите.
Кой със чалга, ...
  779  10 
Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
  538 
Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай ...
  517 
Чезне бавно всеки спомен
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал, ...
  664 
Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?
Какво ни струва да помогнем ...
  769 
Облак дим, отровен,
газ убийствен.
Живеем днес,
но живот ли е това?
Тъпче, мачка, ...
  469 
Боли, когато някой си отива
и искаш времето да спреш.
Болката е толкова горчива,
че искаш с него да умреш.
Да гледаш как угасва бавно, ...
  1461 
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
  1000  31 
Родино моя... мащехо моя,
защо изостави чедата си?
Защо безсърдечно изгони ги?
Защо продаде душата си?
Защо остави да скитат се ...
  726 
Срещнали се двама в тоз живот не лек.
Тръгнали са двама в пътя си напред.
Дали си надежда, за да отстоят
бурите човешки, мразът и студът.
Стискали се здраво, силни те били. ...
  643 
Предложения
: ??:??