3 921 резултата
В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена. ...
  466 
***
мартеници –
кръв върху снега
на Украйна
Синьото и жълтото са цветовете на годината. ...
  678 
Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата - дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...
  390 
Световете ни в един се пресякоха,
и се влюбих в теб силно и дълбоко.
Влюбих се, и какво да се прави.
Влюбих се, и сега какво следва.
Ти за миг се появи в живота ми, ...
  999 
Страдам!
Днес съм горе, а утре
падам
и следващия ден ще дойде.
Викам! ...
  340 
Кой я гледа нея,
тази с нежен цвят,
която расте не така,
тази никой я не ще.
Със сянката дружи тя, ...
  507 
Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...
  1141 
Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...
  603 
Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...
  1229 
Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
  331 
Вторник - поредно земетресение,
някой някъде изпитва душевно сътресение.
Вторник - пропукана от трус земя,
някой някъде се пита: "Как да се спася?!".
Вторник - болна панацея, ...
  392 
Мамо, ти роди дете, даде му любов и го гледаше как расте.
Радваше се, когато то се смее, плачеше щом и то сълзи лее.
Майко, ти ми даде живот, даде ми нежна топлина...
за всички години неспирна обич, аз ти казвам – "благодаря"!
Благодарна съм ти за твоята доброта, ти, ...
  497 
Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта. ...
  474 
Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
  1326 
На Афродита дарът нежен
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...
  487 
Обещай ми, че ще се върнеш с вятъра...
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...
  641 
Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
  433 
Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...
  500 
Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...
  833 
Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...
  873 
По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
  1161 
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
  460 
Упорството на повторението
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...
  502 
Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
  475 
Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...
  500 
Шепнеш ми го тихо на ухото,
толкова си моя, моя, моя,
сърцето ми като лудо подскача,
кръвта във вените ми кипва,
земята под краката ми пропада. ...
  594 
Изгубена реалност.
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...
  606 
Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...
  594 
Българийо наша родино,
красива,безстрашна войска
с труд поведохме наште
българи към свобода .
Когато я гледам безмълвно , ...
  496 
Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите
и пред теб мълчаливо да сведем глава!
Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!
Осъзнаваме колко голям дар е животът,
едва когато върху близките си хвърляме пръстта... ...
  1011 
Тя
не похлопа на вратата
преди да влезе в моя дом.
Като балерина
стъпваше на пръсти. ...
  396 
Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...
  455 
Изтъкан от мечти и копнежи,
затова аз мечтая за теб
с поглед право към луната,
в която виждаш отразен утрешния ден
и не само: към далечни супернови и мъглявини, ...
  632 
Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...
  1059 
За нея бленувам от както се помня,
за нея копнея и наяве, и на сон!
За нея вълнувам се всеки път,
когато съм срещу нея, до или на нея!
Сърцето ми тупти кат часовник в ритъм един, ...
  734 
В ритъма на танца поведе ни магичен глас,
глас познат и лечебен дори в минутите първи
от годината нова, която така бленуваното щастие
щеше да донесе за всинца ни на хорото кръшно,
буйно и игриво, виещо се кат змия в посоки ...
  1209 
Прости ми, мамо, за това, че толкова пъти затръшвам твоята врата. Тръгвах си неочаквано като съм дошла. Съжалявам много, че не оцених твойта добрина. Вечно се мислех за права. Но помня казваше ми ти , че животът ще ме промени. Така и стана, вече съм голяма, станах мама. Благодарна безкрайно съм, че ...
  326 
Прах. Звезди.
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...
  1468 
***
***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...
  544 
Смири гордостта си, човеко!
Над обидата ти застани!
Животът наранява не леко,
но ти прави добрини!
И не е важна новата дреха, ...
  339 
Предложения
: ??:??