20 516 резултата
Спомените
Спомените връщат времето назад, аз знам.
Запътила съм се и аз със тях натам.
Връщат чувствата дълбоки
и отварят раните жестоки. ...
Спомените връщат времето назад, аз знам.
Запътила съм се и аз със тях натам.
Връщат чувствата дълбоки
и отварят раните жестоки. ...
472
Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо. ...
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо. ...
1090
2
13
Къде ли не те търсих!
В ядрото на зората
и вятъра претърсих,
продъних небесата.
Оглеждах песъчинки, ...
В ядрото на зората
и вятъра претърсих,
продъних небесата.
Оглеждах песъчинки, ...
493
Цвили белият кон на радостта
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите... ...
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите... ...
802
1
13
Самота
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина. ...
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина. ...
338
ДЪЖД ОТ ЗНАНИЕ
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...
1163
20
Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
976
1
14
Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
1674
3
Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
682
4
Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
445
Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
348
Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...
1762
31
Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
685
5
Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци ...
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци ...
1064
3
12
Когато само съществуваш
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие, ...
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие, ...
453
2
Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
531
6
За нас
животът е мандата,
започващ от рожденна дата.
А две
рожденни дати няма. ...
животът е мандата,
започващ от рожденна дата.
А две
рожденни дати няма. ...
355
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
417
2
Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон ...
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон ...
740
12
Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам ...
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам ...
1199
2
26
"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,
толкова често допускаме грешки!
Стане ли грешка, ще заболи.
Има и грешки фатални и тежки!
Пълен е с грешки този живот – ...
толкова често допускаме грешки!
Стане ли грешка, ще заболи.
Има и грешки фатални и тежки!
Пълен е с грешки този живот – ...
540
3
Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...
448
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...
567
2
... халос
Преди да се превърнеш в скала
си бил навярно глина,
която в свойта мекота
прегръщала е не една злина. ...
Преди да се превърнеш в скала
си бил навярно глина,
която в свойта мекота
прегръщала е не една злина. ...
453
2
Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...
423
1
Какъв е смисълът в безсмислието
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...
581
Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
483
1
"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
748
1
10
Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...
1242
4
Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
356
3
Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...
420
Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
20212
22
38
Всъщност кога успя злобата и жлъчта,
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
399
Зова във себе си сърцето...
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...
430
3
Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
592
3
Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
593
8
Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...
440
1
Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
1485
2
41
* * *
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...
600
2
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
532
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
