20 516 резултата
Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...
  447 
Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...
  418 
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
  507 
Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...
  432 
Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...
  781 
Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...
  627 
В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...
  508 
Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...
  558 
Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...
  496 
Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...
  479 
По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...
  427 
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
  578 
Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
  480 
Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...
  741 
Знам - има толкова спасени
и толкова погубени души!
И ти след многото измени
ще рухнеш в миг отровен от лъжи.
Душата ти така жадува - ...
  473 
Обозрение
И пак прелиствам хиляди бележки,
записани във моята душа,
Откривам мисли, чувства или грешки..
Нима белязах своята съдба? ...
  439 
от небето
плющи дъжд
а под коня -
суша
само ...
  677 
Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...
  483 
Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...
  527 
По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...
  705 
Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя. ...
  788  16 
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
  579 
"хубава си моя горо..."
Любен Каравелов
Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме! ...
  419 
Дайте ми
Взех от Огненото Лято
Лъч за моята Душа!
Взех криле от волно Ято,
литнах волно над Света! ...
  425 
Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница ...
  597 
Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща. ...
  732 
На Майка ми...
на светлата Памет на Майка ми...
Не помня младостта ти Майко моя,
с кого си я прекарала, къде
и как мечтала си да срещнеш своя ...
  537 
на далечен път,
вземи си абица за лятото,
скътай хлебец за зимата...
Вземи си сбогом
с миналото. ...
  1458  10 
С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
  744 
ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...
  673 
в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...
  861 
Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...
  736 
Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло, ...
  396 
В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години...
Горях в пожарите на младостта,
на път за райските градини.
Пиян бях от любовния нектар. ...
  394 
Вяра според врява.
( Като молитва )
Един е Господ Бог, един е пътят
да го следваме,
но някак си от памтивек, ...
  580 
РАЯТ
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло. ...
  659 
Равновесие
Бог създал мъжа от кал,
а жената от реброто.
Дяволът не закъснял
и вселил във тях и злото. ...
  989 
Стиховете... страници сиротни,
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции, събрани във букети, ...
  882 
***
В очакване.
В чакане.
В застой.
Безвремие.
Почивка без покой. ...
  460 
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
  591 
Предложения
: ??:??