20 516 резултата
Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
  1104 
Неповторим направен е Човека!
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен . ...
  343 
Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
  917 
* * *
По улиците
тръгнах дрипав,
за да си изпрося
мъничко любов. ...
  1569 
Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
  1112 
Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
  339 
Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...
  601 
Сънища, сънища, черни и бели
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...
  512 
Ден след ден и нощ след нощ
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...
  455 
„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...
  792  10 
Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...
  735 
Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
  335 
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
  527 
По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...
  1600  11 
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...
  530 
Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
  432 
Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
  1410  10 
Този свят така различен
с много облаци и ветрове,
стихиен е и динамичен,
насечен с пътища и брегове.
Ттози свят обичан-мразен ...
  472 
Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...
  917 
С години все се скитам по света
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...
  1319 
Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава, ...
  662 
Ледът зрее - странен плод,
а през март внезапно ще се пръсне,
като прокълнат народ
или като мълва от устни.
И като девойка пролетта ...
  437 
Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен, ...
  678 
(споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")
В тъмните нощи. Безсънните. Будни очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят. ...
  784 
Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна. ...
  1138 
Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира... ...
  478 
Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
  1047  29 
И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
  818 
Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...
  862  24 
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
  866 
Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...
  1115 
Пътят на любовта е само един
и по него преминаваме всички.
За нас той е постлан с ефирен килим
от уханни цветя и лекуващи билки.
По него няма нападали, умрели цветя, ...
  554 
МЛАДА ЛЮБОВ
Тя не познава във нивата с думите плевела.
Още не знае какво е пожар или сеч.
Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
пази гърба си от стара любов и от меч. ...
  1025  24 
БАСНЯ
СТАРИЯТ БУЛДОГ
Един булдог
от ранг висок
започна странен, досущ човешки ...
  888 
Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...
  1078 
И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...
  548 
Ако имах аз късче небе
бих закърпил отвора поднебен.
Под чадъра озонов ти бе
младостта на съня ми вълшебен.
Ако имам за сушата блян ...
  572 
Неизпити звезди...
Трагедия е гибелта на прекрасното,
при сблъсъка му с действителността!
из учебник по естетика
Човекът, ...
  2999  67 
Така.
Всички се превръщате в нищожества.
Лъжете, наранявате, мразите.
И тези наконтени госпожици
не знаят нищо за живота, който живеят. ...
  764 
Качена на хълма на стръмните мъжки тревоги,
садя семена върху малкото жива земя.
Надежда садя на онази далечна планета,
където до днес не покълваха земни цветя.
Където звездите не бяха вселенски поети. ...
  758 
Предложения
: ??:??