248 775 резултата
С магия ледна Снежната кралица
сърцето ми пак иска да смрази.
Обгръщайки го с мъртва огърлица
опитва, мила, в него да не си.
Разпускайки от скреж бели коси ...
  1123 
Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...
  472 
Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...
  1131  10  13 
Новата година настъпи,
със смела крачка към нас тя пристъпи,
ще е пълна отново с изненади, наказания и награди.
Дали ще бъде добра година,
това е в нашите ръце, ...
  289 
Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...
  852  34 
ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
  214 
ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
  323  14 
От сянката на онзи час,
когато нещо се прекърши,
когато всичко между нас
предрече ранния си свършек,
разбрах, че всъщност е била ...
  992  10 
ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
  307 
***
чрез
делата споделено
е градивното въображение
  190 
Искам просто да знам, че те има,
като сянка любима до мен.
Този свят е ненавистна зима
и за нея съм мъртвороден.
Този свят е затвор от омраза ...
  631  16 
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
  867  11 
ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
  371 
Бизнес нов реших да хвана.
Водка, да – каква идея,
и рецептата ми стана –
виртуала ще залея.
Ще я нарека аз Тоти. ...
  430  13 
Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...
  1186  10  24 
АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...
  264 
До теб
Напиша ли пак думата Любов -
ще я живея, търся и повтарям
с чувство от книгата на Бог
в истинския прочит, да узная! ...
  667 
Отронва се пореден лист от календара
а вятъра свести не спира и някак
тъжно е в душата - светът заспал е
и не се събужда...А вън времето не чака
трепти и бърза, отронва истини ...
  623 
И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина ...
  450  10  24 
Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...
  481 
Видях самотник сред ята бъбриви
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...
  805  19 
Вече пораснах, аз станах на пет!
Куклите с песен приспивам.
Даже отказвам да ям сладолед.
Може гласът да настине!
Зная, че сцена очаква ме мен, ...
  2001  28 
Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...
  344 
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
  894 
Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...
  520 
На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...
  2241  15  80 
ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
  783 
Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко, ...
  643 
Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...
  889 
Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...
  1175  10  24 
Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.
Не чувам дядо Вълко как с десница, ...
  1086 
Днес излизам като човек без грижи
Никой не вижда какво е времето
вътре в мен, дъждовно
в едно сърце вали порой
а отвън уж грее слънце ...
  723 
На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
  939 
Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука. ...
  1173 
БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...
  230 
Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...
  391 
Не отваряй вратата, заключи.
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...
  339 
Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...
  320 
НЕ СЪМ ГОТОВ
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там? ...
  502 
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
  569 
Предложения
: ??:??