248 775 резултата
Изронен смях превръща в самота
илюзии, душата ми съблекли.
И стене тъжен вятър в тъмнота,
на празнота живота ми обрекла.
Дори и за дъгата след порой ...
  1033  25 
Червено вино снощи пих
в кръчмата ,,Капана"
и чашите не ги броих,
но капка не остана.
А пък сега пожар гори, ...
  1231 
В тази епиграма
само се усмихвам,
друго - просто няма.
Този вятър навън какво му стана,
издуха всичко и нищо не остана, J.
  480 
В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...
  1392  19 
МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...
  224 
Има смисъл да бъдем човечни –
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки, ...
  399 
/сериен хорър/
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...
  1044 
Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...
  676  12 
Пак се свърши тази олелия
три дни само ям и пия
вече мина таз година
мина, догодина до амина.
Тежко майко се живее, ...
  1202 
ПОСЛЕДНАТА ТРОХА
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...
  791 
Луда съм. Знаеш.
Гоня мистерии, ровя се в тъмното.
Питам неща, трудни да признаеш
и вярвам в живота, и в отвъдното.
Луда съм. Жива. ...
  1032 
Далечен си не виждам път към теб,
различен си от моите представи,
излъга ме- не спази клетви и обет,
приключихме- вратите ти затварям.
Със времето дали се промени ...
  1185  11  14 
***
***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...
  485 
Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
  374 
МОМИЧЕТА, ОТ ДРУГИ СВЯТ ДОШЛИ
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...
  438 
ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...
  350 
I dreamt about a dream
I wish for it to be real
But the life is never fair
It put me on a broken chair...
I dreamt about a dream ...
  817 
Кога ли ще открия
онзи бряг,
където призраци
и таласъми няма?
Веднъж да спре ...
  1511  13  24 
Днес е ден на чудесата и доброто
вдигаме наздравиците многото,
и наричаме да няма тежко бреме,
Новата година е вълшебно време!
Пожеланията се нижат от вечер до сутрин ...
  1381 
От сайт за запознанства съм погълнат.
Не стигат ли начетеност и чар,
изкуствен интелект ще ги допълни –
с ИИ съм абсолютен техничар.
ИИ ще ми подскаже такт, галантност ...
  1010 
Играем с моя внук на шах.
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии. ...
  357  16 
Живели бедно двама братя.
Кога било, това не знам,
но знам, че малкият се казвал
Иван, а батко му - Йордан.
Накрай село̀то, до реката ...
  583 
Колко хубаво нещо са децата,
нека радостни дни да ти дари и то,
дай му грижи, дай му светлината,
научи го на мъдрост и на добро,
нека и него щастието да огрее, ...
  362 
Криволи покрай реката
необъхтана пътека.
А по нея ний с жената
криволим полека-лека.
Ту ще камъче настъпим, ...
  936 
Утрото ме среща, хили се насреща
с шапка наобратно, с да и вероятно
май със своя ген, оптимистът в мен
да млъкне не ще, пали си цигара -
кефче със кафе. ...
  388 
СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа. ...
  515 
/сериен хорър/
С шал на лалета,
врата обвил,
от пръсти
с л е д и ...
  644 
И есента не ще е есен,
и зимата не ще е зима,
че пролет с лято в тебе има
и винаги си с топла песен.
Че пролет с лято в тебе има - ...
  732 
Падам си малко луд гидия!
Правя вино, варя ракия,
тъпча в буркани всякакви салати -
краставички, камби, зелени домати.
Никога не оставям моя дом ...
  1391 
ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...
  568 
РОДИНА
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...
  918 
ОБЪРКАНО ТАРО
Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер. ...
  1231  17 
Ще се срещнем след дългите нощи,
след мъглите и зимния студ,
Ще потъна в очите ти сини,
ще се срещнем отново пак тук.
Във душата ранена цигулка, ...
  289 
Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
  943 
И птички и дървета спят?
Зима? И мъгла? И скука?
Ами, не ми пука -
във мен кокичета цъфтят!
  616 
САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...
  252 
Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...
  359 
София моя, модерна, антична,
град на усмивки, тревоги, мечти,
София моя, омразна, обична,
как караш ти моeто сърце да трепти.
Трамваи звънтят в час ранен, сумрачен, ...
  570 
Вратите винаги запомнят моя гръб,
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло, ...
  357 
Следя се сам в отчаяни минути...
дали съм по-отчаян от живота...?
Претърсих се в посоките нечути
и се открих в потъналата котва...
под морското ниво - в патина гъста ...
  1088  17 
Предложения
: ??:??