20 512 резултата
Часовникът отмерва бързо,
стрелката безмилостно лети
минута след минута, година след година,
отмерено във дни.
Делник делника заменя, ...
стрелката безмилостно лети
минута след минута, година след година,
отмерено във дни.
Делник делника заменя, ...
694
"Човек и Дявол в теб стаени"
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...
527
Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала. ...
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала. ...
849
12
Буря
Сдрачи се рязко. Притъмня.
Излезе вятър на въздишки.
Смесѝха се небе, земя.
Духът природен се отприщи. ...
Сдрачи се рязко. Притъмня.
Излезе вятър на въздишки.
Смесѝха се небе, земя.
Духът природен се отприщи. ...
1084
1
13
Красива си, тъй алено червена,
тъй жарещо нашепваща любов.
Така ще те запомня, непленена,
все тичаща след нечий зов.
Сам създадох те и сам убих те, ...
тъй жарещо нашепваща любов.
Така ще те запомня, непленена,
все тичаща след нечий зов.
Сам създадох те и сам убих те, ...
450
1
Пирони в ковчега ми, майко Земя
Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на мъртвите чайки,
послание пращам до празна луна. ...
Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на мъртвите чайки,
послание пращам до празна луна. ...
493
1
Небесна сватба
Цигара-две и... малко водка.
Разходка някаква, но не със лодка.
Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.
Все търся аз една светулка. ...
Цигара-две и... малко водка.
Разходка някаква, но не със лодка.
Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.
Все търся аз една светулка. ...
752
3
Коленичù!
И тръните да те бодат до кости.
Удрù земята със чело!
А демоните мозъка да глозгат!
Коленичù! ...
И тръните да те бодат до кости.
Удрù земята със чело!
А демоните мозъка да глозгат!
Коленичù! ...
787
2
"Под черни дървета"
Под черни дървета заспах и сънувах
във черни полета как гласът си не чувах,
не знаех да мисля, не смеех да виждам,
а само сънувах как бавно изчезвах ...
Под черни дървета заспах и сънувах
във черни полета как гласът си не чувах,
не знаех да мисля, не смеех да виждам,
а само сънувах как бавно изчезвах ...
486
2
Сянката на рибаря
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура ...
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура ...
813
4
Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме, ...
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме, ...
848
Мечти орисани. Присъда за наивници.
Тъй както китът в океана
захвърля своята премяна,
планктонът щом го зърне
и паст към дъното обърне... ...
Тъй както китът в океана
захвърля своята премяна,
планктонът щом го зърне
и паст към дъното обърне... ...
753
1
"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
521
Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал! ...
1031
Небето започва да се прояснява,
слънцето излиза иззад облаци и тъмнина.
Отново имам повод истински да се усмихна,
но не си ти причина за това!
Отново радост е изпълнила моята душа ...
слънцето излиза иззад облаци и тъмнина.
Отново имам повод истински да се усмихна,
но не си ти причина за това!
Отново радост е изпълнила моята душа ...
1140
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
516
3
Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...
909
1
9
"Зловещата милувка на Смъртта"
Притихнал плач сред океан от черна злоба,
изпепеляваща омраза -
проклятие надвиснало над цялата Земя,
невиждана проказа ...
Притихнал плач сред океан от черна злоба,
изпепеляваща омраза -
проклятие надвиснало над цялата Земя,
невиждана проказа ...
453
Първи ден беше ти
и Втори ден беше ти,
Трети ден беше общ
и животът почна да ври.
и Втори ден беше ти,
Трети ден беше общ
и животът почна да ври.
1055
Ти срещал ли си някога приятелски очи,
които са готови да заплачат,
за теб, за твоите болки и мечти,
да поговори с теб, макар и той отсреща да мълчи?
Обичал ли те е приятел някога без страх, ...
които са готови да заплачат,
за теб, за твоите болки и мечти,
да поговори с теб, макар и той отсреща да мълчи?
Обичал ли те е приятел някога без страх, ...
472
3
Девет наръча болка
Сляпа болка вилнее в мъглата:
девет наръча в длани държа.
Бродя сам – ненадмогнал скръбта –
и изпивам на екс тишината. ...
Сляпа болка вилнее в мъглата:
девет наръча в длани държа.
Бродя сам – ненадмогнал скръбта –
и изпивам на екс тишината. ...
911
12
Нима когато лястовиците отлитат на юг наесен,
не оставят и мъничко тъга...
А може би точно тя им дава сила, смелост,
да се завърнат пак напролет
със заякнали криле... ...
не оставят и мъничко тъга...
А може би точно тя им дава сила, смелост,
да се завърнат пак напролет
със заякнали криле... ...
469
"Мъртвата зона"
Тук времето е спряло
и въздухът - отровен,
тук тъмно е, студено,
а ужасът - гробовен. ...
Тук времето е спряло
и въздухът - отровен,
тук тъмно е, студено,
а ужасът - гробовен. ...
523
Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...
530
3
Телесността ми ме поглъща,
избликва с всеки дъх.
Като израстък на самата себе си
пробива себе си.
Отелесява всяка крачка. ...
избликва с всеки дъх.
Като израстък на самата себе си
пробива себе си.
Отелесява всяка крачка. ...
460
Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...
729
4
Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
738
1
Хората са яко лицемерни и вбесени,
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.
Само в мрежи, изтъкани от лъжи ...
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.
Само в мрежи, изтъкани от лъжи ...
470
Назъбена реалност
до пулсиращото ми сърце.
Неин диагонал –
гладка възможност:
за поредна любов или предпоследна забрава. ...
до пулсиращото ми сърце.
Неин диагонал –
гладка възможност:
за поредна любов или предпоследна забрава. ...
579
1
Премазани от хиляди съмнения,
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
в тревогите за утрешния хляб,
след наниз от подеми и падения,
живеем някак тихо в този свят.
Не ни посочват като измерение ...
804
1
11
В живота прекрасен има специална песен -
за всеки специален човек-уникат,
и намериш ли своята песен,
после по-малко боли...
И вървиш подир нишката-песен, ...
за всеки специален човек-уникат,
и намериш ли своята песен,
после по-малко боли...
И вървиш подир нишката-песен, ...
471
В главата ми се трупат те…
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието ...
620
Съвършенството не съществува.
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...
Това е просто идея на луд психопат,
страничен ефект на човешка природа,
мечта за по-добър свят.
Това е като наивността на малко дете, ...
1006
2
Аз бягам
Самотни стъпки дращят тишината.
Аз бягам тихо. Тиха е нощта.
И стискам зъби, боря немощта.
Часовникът безмилостно тиктака... ...
Самотни стъпки дращят тишината.
Аз бягам тихо. Тиха е нощта.
И стискам зъби, боря немощта.
Часовникът безмилостно тиктака... ...
1114
22
Ако щастието и мъката са сестри,
ако с едното заплащаш за другото -
то бедняк е този, който истински не е обичал
и в огъня за нея той не е горял!
Ние сме тези почетени от Бог - ...
ако с едното заплащаш за другото -
то бедняк е този, който истински не е обичал
и в огъня за нея той не е горял!
Ние сме тези почетени от Бог - ...
491
Какво ме вдъхнови?!
Днес моят съпруг е рожденик!
С този стих му желая много красиви мигове!
Днес моят съпруг е рожденик!
С този стих му желая много красиви мигове!
1091
11
Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...
614
¡Es la vida, muchacho!*
Да сме здрави, да бъдем любими
и неспирно успехи да имаме-
във мечтаната Райска градина
туй е, казваш, билета за влизане. ...
Да сме здрави, да бъдем любими
и неспирно успехи да имаме-
във мечтаната Райска градина
туй е, казваш, билета за влизане. ...
865
12
Острието ли е, което ме тласка напред?
Ръбът далеч ли е?
Земята под мен е хлъзгава като лед.
Думи изричам, но до теб не достигат
и дъхът ми спира, ...
Ръбът далеч ли е?
Земята под мен е хлъзгава като лед.
Думи изричам, но до теб не достигат
и дъхът ми спира, ...
700
Във тясната си клетка, в плен,
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен ...
вълкът край мрежата ѝ тича.
Ако не тича всеки ден,
той на прасе ще заприлича!
Това те искат - примирен ...
866
1
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
