20 510 резултата
Къс недописана история сме
в утихнал далечен хоризонт
живот с неизвестен замисъл сме
закодиран в природен закон
паралелен орбитален случай сме ...
  708 
В лунна вечер – подарък от времето,
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели ...
  1253 
На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...
  721 
Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...
  660 
На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”. ...
  1266  17 
Короната тежи, сълзи тунелчета дълбаят.
Между живота и смъртта нахално сме поставени.
Болката е спътница в душите ни незрели.
Делим я с капка щастие за зажаднели.
Докосне ли таз' капка молещи уста, ...
  521 
По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил, ...
  2185  34 
Огън
Огънят бушува,
той лудува,
сърцето ми може да е силно пламтящо,
желанието - изгарящо, ...
  767 
Тишина, спокойствие, неземна пустота,
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки, ...
  487 
С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
  1131  13 
Откакто осъзнах се си записвам
на мъдрите им опита събран
в хранилища. В идеите улисан
ме люшкаше безбрежен океан.
Днес бродя из пустинята без мисъл ...
  487 
Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,
докосвам го, но болката не спи...
И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,
боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,
подава се кост и... нещо мокро с нея, ...
  837 
Вода
Водата Живот дарява и облагородява,
тя е естествено съприкосновение и обновление,
обичам я, защото е природна магия,
защото е спокоен кръговрат и стихия!
  495 
Прекрасна си ти, Свобода,
зареяна в простора птица,
с мощта на своите крила.
Прекрасна си ти, Свобода,
понесли се във огнен танц, ...
  431 
Скъсваме на мислите живота
сутрин, щом деня на длани понесем,
и издигайки ръце към Бога,
във молитва мълком над света се пренесем.
Таз молитва е една-едничка, ...
  526 
Оковите скъсвам
и литвам в безкрая,
на коня си Огнен
уверен ездач.
Със устрем се втурвам, ...
  639 
Годините се гонят – изстрадано красиви,
в своя свят неземен
огледален образ отразили.
До вчера пъпки, утре есенни листа,
настоящето да не прогоним ...
  470 
Робуваме на бедност и лъжи...
Робуваме на низост и сплетни...
Живеем, за да сме сами,
но силни сме, защото сме жени!
Мъже – слепци на суетата, ...
  535 
На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови
и вече към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
  645 
Разлиства се Книгата
на живота.
Всеки лист
ме изпълва със сила,
от която се ражда ...
  425 
Идеята разпуква се...
Божествен миг -
задъхано се втурваш
и няма ден и нощ,
работиш без умора, ...
  880  16 
Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
КАЖИ МИ, ПРИЯТЕЛЮ
– Кажи ми, приятелю мой,
когато умират орлите, ...
  1074  12 
Пустиня
В пустиня с мнителни съмнения,
със завистливи и бодливи мнения
израстват недоразумения
и се превръщат в грапави падения. ...
  665 
Натрупана обич - вода животворна,
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна,
пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден, ...
  885  13 
Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...
  814 
Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...
  790 
На птица в окото
Притиснал във душата си небето,
той крачи сам – през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн... ...
  1053  19 
СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...
  3216  29 
Ревът на нощна сянка във гората
разкъсва грубо крехката мъгла,
раздиращ вой убива тишината
и тича по безлюдната земя.
Където липсата на светлина се движи, ...
  1731 
Днес съм тук такава, каквато ме правят.
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена ...
  586 
Гротеска
Къде ми е времето...
Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.
Що за божие отредение -
да се прецакаш и да си нямаш майстора... ...
  708 
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...
  1171  10 
Дявол ли ме тук покани,
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам, ...
  610 
Ако има праведност в сърцето,
ще има красота в характера.
Ако има красота в характера,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ...
  468 
Икар
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар? ...
  1048  11 
ВИНА
Стига да искам,
ще съм тук
или там… някъде.
А може би вече ...
  469 
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(6) ...
  935  19 
С Ъ Д Б А
Без паника, моля!
Часът ми е точно
един без пет…
не, без шест… ...
  614 
Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...
  974  20 
ПРИЧУДЛИВА СЯНКА
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...
  531 
Предложения
: ??:??