3 934 резултата
Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
  589 
Какво бих могла да ти кажа,
за този кратък миг, в който сме
заедно само тук, тук и сега.
В тази илюзия или пък мечта.
Какво бих могла да ти дам, ...
  776 
В мига на всяко следващо откровение
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае ...
  1342 
Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град ...
  789  12 
Nihil est in intelektu quod
prius non fuerit in sensu.*
Елате в дома ми мои чувства разнолики.
Потребна ми е силата на вашата печал,
за да бъда съвършена, мъдра и обречена ...
  587 
къпини поезия комари
улук бриз
отсъствие зависимост
успокоителни безадрес
присъда ...
  1097 
Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме? ...
  539 
Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...
  878 
Отново сетила си маса
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита ...
  791  21 
Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
  702 
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
  576 
Надявам се мълчанието ми да стигне
там, където гласът ми не може!
Липсваш ми, някой ден, някъде отново,
ако се срещнем запознай се пак с мен...
Ще помоля звездите да ми сбъднат една мечта ...
  890 
И днес е като вчера,
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
  660 
С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
  403 
Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
  784 
Най обичам
когато вечерта се сгуша в топлото ти тяло
и унасяща се в сънищата сладки
усетя мекотата на устните ти гладки.
Когато стряскам се ...
  628 
Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме ...
  1007 
Не чуваш яростта в гласа ми,
имаш болка в ушите,
а моите гласни струни
са посинели от студ.
Ще ги сгрея във ума ти, ...
  812 
Дадоха ти
второстепенна
роля на
самовлюбения
Нарцис ...
  1165 
Ще има такива студени, пъплещи дни,
които изтръгват душата ти бавно,
смачкват я и сдъвкана някъде там,
свита, очаква още да страда.
Ще има такива – никакви дни, ...
  974 
Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра. ...
  932 
Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш, ...
  793 
Мога да видя как бавно умира
душата ти
докато нощем ловиш
самотни пеперуди
всяка вечер притихнали ...
  776 
оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...
  515 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  760 
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
  786 
В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
  506 
Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...
  741 
Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...
  796 
Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...
  721 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  697 
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
  724 
Докато спиш
тихо
ще дойда
в съня ти,
да рисувам ...
  1069 
Спомени се носят из мъгла,
Весели и тъжни, като сутрешна роса.
Видях в един миг любовта,
Носеше се в мрачна тишина.
Питам се, дали ще дойде пак сама ...
  943 
Дишаш печал,
в тревожното безверие
на горестните си пръсти,
цял живот отглеждаш свръхзвукова тъга
и раздаваш на всеки. ...
  1073  11 
Затворени сега сме ние,
хората със мъртвите души,
а птиците на воля си танцуват танца
на техните мечти.
Дали душите ни са мъртви, ...
  665 
Гама от любов, искрени чувства, потопени в мен.
Ти бе огън, в който аз горя.
Докосна ме парещо.
Свежа съм за любов.
Крехка съм на чувства, но съм единствена за теб. ...
  814 
Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...
  1339 
Да полеем любовта
Да пием за поредната
За следващата
За по-добрата.
Да полеем раздялата ...
  647 
Напускам катедралата на старата ни вечност
и любовта си вземам като вярно куче.
Сърцето ми отдавна е гаргойл,
жадуващ кръв,
но през повечето време е опитен позьор ...
  595 
Предложения
: ??:??