20 491 резултата
Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...
714
1
Когато бавно ти отнемат свободата
Когато закони те в ъгъл притискат,
когато заплатата банка ти вземе,
когато робот да си свише поискат,
тогава готви се – за битка е време! ...
Когато закони те в ъгъл притискат,
когато заплатата банка ти вземе,
когато робот да си свише поискат,
тогава готви се – за битка е време! ...
539
4
Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...
562
3
Морето повика ме в своите прегръдки,
погали ме нежно, с вълна ме покри...
На ситния пясък, изпълнен с черупки,
с гласа на прибоя ми тихо шепти...
Във него луната се вечно оглежда, ...
погали ме нежно, с вълна ме покри...
На ситния пясък, изпълнен с черупки,
с гласа на прибоя ми тихо шепти...
Във него луната се вечно оглежда, ...
1627
10
Светлина на деня
- озаряване.
Светлина
- пречистване.
От далечни върхари ...
- озаряване.
Светлина
- пречистване.
От далечни върхари ...
637
22
Дървото на живота
Ще кажа, ако трябва да съм реалист,
че дървото на живота капе лист по лист!
Не ще го застигне естествена смърт,
а ще го изкорени някой дядо дърт! ...
Ще кажа, ако трябва да съм реалист,
че дървото на живота капе лист по лист!
Не ще го застигне естествена смърт,
а ще го изкорени някой дядо дърт! ...
1385
1
Когато вихрите дъждовни, ни превземат,
да скитаме през лятото мечтаем!
Със мисъл обикаляме зеленина в полята,
простираме ръце към небесата вечни!
Но слънце щом изгрее в небесата нови, ...
да скитаме през лятото мечтаем!
Със мисъл обикаляме зеленина в полята,
простираме ръце към небесата вечни!
Но слънце щом изгрее в небесата нови, ...
675
2
По дяволите всички грижи
съмнения и безпокойства!
Аз искам да забравя
излишните геройства!
По дяволите влюбените - ...
съмнения и безпокойства!
Аз искам да забравя
излишните геройства!
По дяволите влюбените - ...
1065
15
Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
699
21
Къде бе тунелът, за който говорехте -
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка, ...
уплашени пак от загадъчно бъдеще?
Къде е целта, за която се борехте?
Лежете мъртви във своето гробище!
Щом нищо не чака зад вечната сянка, ...
1083
3
Самотните жени среднощ говорят...
Самотните мъже говорят също...
Внимателно общуват и не спорят.
Защото имат с кой да спорят вкъщи...
Самотни хора искат да споделят..., ...
Самотните мъже говорят също...
Внимателно общуват и не спорят.
Защото имат с кой да спорят вкъщи...
Самотни хора искат да споделят..., ...
938
7
1645
18
Вълча смърт
Да дотягам ли в старост и с немощен стон
сухи залци беззъбо да кисна,
с треперещи пръсти по вехт панталон
горчивия чай да разплисна?... ...
Да дотягам ли в старост и с немощен стон
сухи залци беззъбо да кисна,
с треперещи пръсти по вехт панталон
горчивия чай да разплисна?... ...
3001
1
57
Най-жълтото вино
на фона на най-синия залез.
Живот, който пиеш без мярка,
а мярката крие се в тебе,
но бяга от тебе и тичаш, ...
на фона на най-синия залез.
Живот, който пиеш без мярка,
а мярката крие се в тебе,
но бяга от тебе и тичаш, ...
729
3
Безгрешни сме, дори когато
към ада бягаме смирени.
Изхвърлили от думите си болка
и търсещи безброй дилеми.
Очи притваряме сърдити ...
към ада бягаме смирени.
Изхвърлили от думите си болка
и търсещи безброй дилеми.
Очи притваряме сърдити ...
953
2
761
17
Надежда
Моя малка надежда, моя скрита надежда,
колко сила днес в тебе живей!
Потъвам безмълвно и в тебе се вливам
и моля те с болка: "Недей"! ...
Моя малка надежда, моя скрита надежда,
колко сила днес в тебе живей!
Потъвам безмълвно и в тебе се вливам
и моля те с болка: "Недей"! ...
577
4
Спи душата ми под екзотична сянка
в унеса на морски песни.
Ах, каква свещена дрямка,
може би вълните снощи я донесли...
В песъчинките на радостта ...
в унеса на морски песни.
Ах, каква свещена дрямка,
може би вълните снощи я донесли...
В песъчинките на радостта ...
615
3
Аз чувам плясък на криле,
не виждам птици, няма повей.
Само шумолене, само плясък на криле.
Аз чувам плисък на вода,
не виждам вълни, няма порив. ...
не виждам птици, няма повей.
Само шумолене, само плясък на криле.
Аз чувам плисък на вода,
не виждам вълни, няма порив. ...
834
583
20
Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни ...
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни ...
640
1
Етюд от пейзажа
Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино - за хатър. ...
Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино - за хатър. ...
613
9
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
645
8
Зад прозорците - дъжд.
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...
562
3
В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...
576
1
Как да обичаш хората,
когато тяхната омраза те убива?
Как да станеш подъл лицемер?
Цената да се адаптираш.
Когато в ръцете си държиш цветя, ...
когато тяхната омраза те убива?
Как да станеш подъл лицемер?
Цената да се адаптираш.
Когато в ръцете си държиш цветя, ...
513
1
Полъх красив косите ми вее,
цветна алея пред мене блести...
Душа жива на воля притихва,
птича песен до мене не стихва...
Летният бриз отпъжда проблеми, ...
цветна алея пред мене блести...
Душа жива на воля притихва,
птича песен до мене не стихва...
Летният бриз отпъжда проблеми, ...
935
2
Издава те това, което се опитваш да прикриеш -
колебания,стремеж за доминиране,
неудовлетворение от притежаваното,
когато недостига или имаш до безразличие.
Издават позите, които демонстрираш, ...
колебания,стремеж за доминиране,
неудовлетворение от притежаваното,
когато недостига или имаш до безразличие.
Издават позите, които демонстрираш, ...
534
1
Гълъб един често сменял гнездата.
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал ...
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал ...
843
12
Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...
491
Виждала ли си есенен лист, носен от вятър,
лист, обагрен във злато и пурпур.
Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,
дете само във своя звездна вечер.
Виждала ли си море през нощта на Октомври, ...
лист, обагрен във злато и пурпур.
Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,
дете само във своя звездна вечер.
Виждала ли си море през нощта на Октомври, ...
745
Вик на болка -
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер ...
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер ...
609
23
Липата ме гледа през спуснати щори.
И наистина там е, а всъщност я няма.
Вървя през града сред бързащи хора.
Движа се бързо, а всъщност стоя.
Картини се сменят толкова бързо. ...
И наистина там е, а всъщност я няма.
Вървя през града сред бързащи хора.
Движа се бързо, а всъщност стоя.
Картини се сменят толкова бързо. ...
718
3
Живея, за да бъде
по-красив светът,
да се събужда утрото -
с усмивка на уста,
да тръгне с мене вятърът - ...
по-красив светът,
да се събужда утрото -
с усмивка на уста,
да тръгне с мене вятърът - ...
607
2
Поезия
Поезията не е за великани,
нито пък за нисши духом.
В света на поезията никой
никого не кани. Там влизат хора ...
Поезията не е за великани,
нито пък за нисши духом.
В света на поезията никой
никого не кани. Там влизат хора ...
567
6
В очите ми танцува блясък
на един измислен свят
и всеки път долита с трясък
от реалността човешки смях.
Гледам теб, а виждам блян, ...
на един измислен свят
и всеки път долита с трясък
от реалността човешки смях.
Гледам теб, а виждам блян, ...
890
1
Самотен щурец
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник ...
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник ...
869
8
ІІІ част
Крачи през снежни преспи, крачи и не спира,
знае и вибрира всяка негова частица,
знае, че чакаш ти, любима, пред пъртина велика,
чакаш, рониш ти сълзи, ...
Крачи през снежни преспи, крачи и не спира,
знае и вибрира всяка негова частица,
знае, че чакаш ти, любима, пред пъртина велика,
чакаш, рониш ти сълзи, ...
893
17
Той бе самото достолепие.
В профил, анфас - отвсякъде.
А тя приличаше на сепия,
изсъхнала на пясъка.
Той крачеше с походка нервна, ...
В профил, анфас - отвсякъде.
А тя приличаше на сепия,
изсъхнала на пясъка.
Той крачеше с походка нервна, ...
887
16
Тече реката, бърза към морето,
по своя път съдбите ни влече,
във нея отразява се небето
и милват я тревисти брегове.
Със нея мойта младост си отива, ...
по своя път съдбите ни влече,
във нея отразява се небето
и милват я тревисти брегове.
Със нея мойта младост си отива, ...
1623
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
