42 211 резултата
До моето нещастие
Непременно ще се срещнем някой ден
и обещавам, този ден ще бъде съдбоносен.
Ще сложа край на адския ти плен
и моят поглед може да е буреносен. ...
  684 
Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
  341 
Когато срещу мен е огледалото,
аз вглеждам се пак в себе си и мисля:
''Къде сгреши детето в мене - бялото,
и твърде много от живота ли поиска?''
Имаше надежди и мечтаеше ...
  1749 
Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...
  374 
Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...
  312 
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
  369 
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
  578 
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
  426  11 
Ти спиш замлъкнало сърце,
мълчиш, а думите не идват.
Ни плач, ни смях и нито стон,
пресъхнало си като в пустиня.
Сълзи и спомени за дъжд, ...
  979 
Събуждам се, денят цъфти,
светът се променил
и някак светъл, някак чист…
Сънувам ли? Или?
По новините - новини ...
  358  10 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  468 
Светът се събуди, разтърка очи,
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега, ...
  423 
Капката отива в морето.
А много капки са една вълна.
Идвам аз при теб, където
ме усещаш, все едно вода.
Пиеш ли ме? Или ме изля... ...
  527 
Сърцето е странна машина,
не спира и миг да се труди.
Най-вярната моя дружина –
за девет села сме си луди.
Понякога аз му се сърдя, ...
  372 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  749 
Авторът е създател, а публиката е гост в душата му...
Творя, когато се терзая.
Описвам мисли и тревоги, страсти.
А когато съм щастлив нехая.
И нужен ли е хляб, щом има пасти?
  607 
Усетих, че омразата я има — така реална е и любовта.
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен… ...
  366 
/Ω, Μορφέα, ω, Ύπνε!/
Хубава си! Господи, колко си хубава!
Христо Фотев
Όμορφη είμαι,
όμορφη και έξυπνη. ...
  371 
Бяла рокля на малки цветя
ме загледа във магазина.
И цената беше добра
Що пък не, щом и зимата мина.
Даже моят размер го открих ...
  427 
А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...
  998 
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
  1104 
Гъсеница събудих се. Екстаз!
Във мен усещам пеперуда!
Но странно - ям на всеки час,
ще кажеш, че изхранвам Чудо?!
Гъсеница заспивам. Ех, мечти! ...
  473 
Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.
И няма да те гледам ...
  552 
Той на добитък прилича,
доброволно глава накланя,
парàта само го привлича,
познахте ли го - бай Ганя!
Честта отличава човека от скота, ...
  942 
По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
  804  15 
Високо е небето ми, но стига
да го повикам тихичко – ела,
приема образа на чучулига
и литва като мъничка стрела.
На рамото ми каца и ми пее ...
  416  13 
Звучи в простора македонска песен,
подемат я гори, реки, поля
за Гоце Делчев – вожд велик и честен,
достоен син на майката земя.
В сълзи е Кукуш – родното му място ...
  911 
И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден ...
  912 
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
  1564  15  27 
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
  338  11 
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
  949  12 
Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...
  438 
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
  837  21 
Пише ми се кратко,
пише ми се бързо,
докато излитам
аз като отвързана.
Мигове събирам ...
  626 
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво, ...
  753 
Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...
  817 
Jump across the fire.
Celebrate the light.
Moon is rising higher.
Flames are shining bright.
Memorize the moment. ...
  632 
Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...
  362 
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
  582 
След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото ...
  931 
Предложения
: ??:??