20 490 резултата
Да вярвам, да бъда на мечти неземни робът.
Тревога, очакване на щастие да влача чак до гроба.
Омразата към празната химера...
До какво ме отведе, какво ми намери?
Но кога ще изгрее и моята усмихната луна? ...
  668 
Огън и плам - завихряне, отхвърляне,
бушува и изгаря -
радост и щастие,
омраза и любов,
печал и скръб. ...
  652 
Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,
а пепелянки се излюпват горе,
напечени скали се попритискат,
увиснали на жилав корен.
Орел не е посмял да накълве и еделвайс: ...
  1064 
Тихи,
нежни звуци,
искри.
Искри,
безброй светлини. ...
  463 
Християнство
Наивната доктрина,
в която се заляга
трагичната кончина
на някакъв бродяга, ...
  451 
Време е да продължа напред.
Време е не всичко да бъде наред.
Време е да се изправя пред живота.
Време е да съм сама.
Време е да променя света. ...
  580 
Поете,
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях! ...
  757 
(Посвещава се на Денисса, Белла и всички останали с удвоени букви в името...)
Отдавна във едно далечно царство,
живяла чудно хубава девойка,
пленяваща не само с красота,
ала и с ум, със свойта доброта. ...
  1700  10 
Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко, ...
  584 
ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне,
но който и Кръста да поеме... ...
  484 
С молба започвам всеки нов ден
и с благодарност, че ме има,
че Бог се е смилил над мен
и сили дал ми е, като за трима.
Дарил ме е с приятели добри ...
  969 
Гориш, изгаряш, на пепел превръщаш
чувства, до вчера велики, а днес...
Стоиш, мълчиш,
мисъл - болка твоя - се лута
и шепти във сърцето тихи, нежни ...
  657 
посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...
  688  22 
КУЛТУРА
(На Емилия Копчева и Митко Шаблата– Бъдете здрави и радвайте децата и нас, техните родители!)
Културата не остарява и е жива.
Зачената, как и къде,
родила се е тя красива ...
  1073 
"Заслепени"
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
  706 
"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта..."
Стамен Панчев
- Татко, що е Хоризонтът,
моля те кажи! ...
  1305  27 
Милосърдие и надежда...
два целебни извора
за изтерзана душа...
Дихание на любима уста...
леки пръсти, които затварят ...
  602  12 
Жаден вик-
- свобода,
- и път,
и живот почука.
Дете краси небе - ...
  524 
В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
  677 
"Ние"
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
  660 
„Вярата към бъдещите дни”
След време към небето ще заминем без вина
и вятърът в косите ще напомня без тъга,
че може би сме чакали да дойде този ден,
за да се връщаме при вас с дъжда студен. ...
  653 
От всяко връщане назад боли.
Не зная всъщност ти дали усети.
Дали съм аз, или пък ти?!
Сега е вече безпредметно...
Изтривах с опакото на ръката си ...
  755  13 
ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ
КОНСПИРАЦИЯ
Казват в свят демократичен
днес живеем, ала той
е реално по-различен – ...
  649 
Думите
В началото бе Словото. Не само.
Те, Думите, са огън и вода
Даряват светлина, напътстват, галят,
понякога терзаят и горят. ...
  949 
Когато културата му стигне дотам:
кресльовци да пеят безсмислени текстове
и плешиви шоумени да разказват брадати вицове,
а публиката да ги боготвори и да им ръкопляска,
време е човечеството да слезе от сцената.
  543 
Ти виждал ли си някога на твоя Бог лицето,
освен изписано с бои на старата икона!?
Почувствал ли си допира му освен в сърцето,
или просто - ей така - възкачаш го на трона!?
Ти плакал ли си някога сам пред иконостаса, ...
  961 
Истината е това, в което вярваме.
Мъж с брадичка, вярващ в Бог,
спори с двама опоненти -
(първокурсници студенти)
астроном и биолог. ...
  1059  16 
Притихнала е вечерта
в очакване на нещо истински незримо.
Притихнал е и в мен света
и чака днешното неповторимо,
което идва тука и сега, ...
  598 
Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...
  585 
Един живот си отива,
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...
  977 
Изгубих се,
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...
  872  24 
само крачка
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...
  1111  19 
Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...
  548 
ВИДЕЛИНА
Падат завеси, падат олтари,
проглеждат всички очи.
Нищо не значат догмите стари,
всичко е явно, всичко личи. ...
  501 
Глобалното затопляне
Затоплянето вече е започнало.
Глобалното затопляне.
Разбираш ли?
Със градус-два, ...
  579 
Тишината на часовника убива,
ала моля, говори ми, Тишина!
В твоите нелепи слепости се крият
нетрайността и хаосът на деня.
Часовникът кънти с греховни бездни. ...
  2190  16 
Колко минути щастие те делят от рая,
колко неизказани истини от чистотата
на сърдечните удари и
как да се стопя в безкрая пред циничния
поглед на човечеството. ...
  434 
Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
  716 
Спомените ни понякога приличат
на чудновата нишка, от която
искаме докрай да изплетем
съществуващото битие.
Защото ...
  1021  35 
Човек
Най-свирепият, ужасен
хищник, бродещ по Земята.
И за свойте е опасен
във разгара на войната. ...
  426 
Предложения
: ??:??