42 134 резултата
А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...
  467  15 
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
  324 
Да литна исках в този час,
но метлата не открих,
яхнах някакъв Пегас
и се пръкна този стих!
  212 
Рисувах.
Рисувах теб.
Беше щрих,
после те оцветих
и се превърна в пъстра картина. ...
  408 
Всеки има своя къс небе,
но моето е много, много синьо.
Когато облак в него се поспре,
усмихва се преди да си замине.
Слънцето го гали през деня ...
  679  11 
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи ...
  853 
Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът, ...
  1140 
Дюлята от злато натежа,
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда. ...
  356 
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...
  457  15 
/на Иво/
Честит да си и следвай си мечтите
по пътя на житейската съдба,
дори за миг не трепвай пред злините,
разбивай ги със ум и доброта. ...
  815 
Е, връщам се... но тук не идвам с мир.
Nicky
Заспиваш ли?!... Недей!... Защото идвам.
Ще потрепери каменният праг
преди да осъзнаеш, че се сливам ...
  716  22 
Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...
  325 
На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден. ...
  961  12 
Видях го днес - реши, че ще си тръгне...
следобед беше, падаха листа.
От залеза преди да мръкне
букет набра ми от рубинени цветя.
Подхвърли ми ги, паднаха в скута ми, ...
  631 
ЗАЩОТО ОБИЧАХ
.
Обичах до лудост, обичах до болка,
обичах без страх, обичах докрай.
Обичах до кръв, обичах до смърт, ...
  504 
Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...
  260 
Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...
  291  10 
Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе, ...
  244 
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
  1396  13  30 
БЕЗДОМНИКЪТ
.
Наранен от живота, от хората скрит,
без посока и път, без храна и без дом.
Две угарки вонящи и евтин кибрит, ...
  421 
Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...
  1109  14 
Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам, ...
  204 
Антонио, Мехмед и Соломон
На този свят ще има закон
и всичко много ще се промени.
С Антонио, Мехмед и Соломон
ни чакат най-щастливите дни. ...
  356 
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби. ...
  217  10 
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
  295 
Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле ...
  342 
Понякога се будя нощем
и дълго мисля си за края.
„Млад човек“ си казват,
но и младите умират, зная.
Но не за тялото говоря, ...
  363 
Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...
  724  11 
На излет с теб! Такава красота –
с цветя покрито е нашир и длъж,
дърво, полянка, даже виж - сърна,
селца в далечината ... изведнъж ...
прашинка май че влезе ми в окото – ...
  872 
На ръба на тази въздишка, с която
аз изпращам своето циганско лято,
се поклаща сякаш небрежно овесен
един нежен копнеж по пъстрата есен.
Докато чакам лятото да се върне, ...
  291 
Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра ...
  375  19 
Виждам много лица,
покрити с маската на страха.
И питам се…
Къде са истинските хора?
Има ли още чисти, като роса ...
  551 
Отлитат птиците на юг,
щастлив духът ми литва с тях,
полита с тях и моят смях
и ...
само аз оставам тук ...
  247 
Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...
  484  11 
Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...
  1119  17 
Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...
  353 
Мина много време, драги Джим.
Ти казваше, че хората са странни.
Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.
(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).
Сладка бе иронията в думите ти, ...
  384 
Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета. ...
  273 
И когато трудно е то най си струва,
трудното в ръце да задържиш,
защото то за теб жадува,
дошло, целящо да те промени.
И не е лесно, зная, да се бориш, ...
  328 
Денят прекрасен, а градът голям,
цветя, небе и ведро настроение
и аз вървя, уверена жена,
към своето незнайно приключение.
  526 
Предложения
: ??:??