248 370 резултата
Толкова добре
Пътя ми е грешен
Но поемам натам
Очите ми се затварят
Но не ми пречи да знам ...
  1108 
Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх на нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...
  1319  11 
> Копая имане...
> На прав път съм - кухото,
> взе да нараства.
  733 
Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?
Дали чувствата са толкова дълбоки? ...
  1132 
Малко брутално и нетипично за мен!
Залез,
река,
музика тиха.
Мъж ...
  695 
Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят. ...
  1593 
Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...
  664 
Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...
  758 
В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...
  821  16 
В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...
  731 
Обичам те - нима не разбираш?!
Обичам те - нима ти не виждаш в очите ми пламъка на любовта?!
Отивам си - ти не ме спираш!
Отивам си - свърши се вече, от теб съм далече!
Плача - сама в стаята! ...
  1229 
В краката ми - прах,
в краката ми - кал,
в краката ми - камъни
остри бодат.
В очите ми - сълзи, ...
  871 
Постелята ти с друга
тая нощ не искам да деля.
Ох, как ме изкушава... Но,
не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм. ...
  900  12 
След залеза на мойта младост,
ще срещна с гордост старостта,
със спомена,че те обичах
и че от теб обичан бях.
Какво, че туй е вече спомен, ...
  713 
Той върви едва.
Пъпките са навсякъде.
Влиза при усмихната лекарка
и мълчи.
STAT – PAK! ...
  570 
В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?
В момент на ярост, ...
  784 
След толкова време ти казвам
вьрви си - ти мъжът на мечтите ми,
вече отдавна забравих мига
в който ти казах - обичам те.
Не искам да плачат очите ми, ...
  1289 
Слънцето препича жарко,
щъркели летят високо
и подвикват лястовици във играта.
По земята кафява изорана
малки точки кръст навели ...
  823 
Усеща удар във гърдите.
А после - втори и се свлича.
Във цеха е шумно и никой не чува...
Стонове.
ШУМ! ...
  733 
АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ...
Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано ...
  1164 
Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб, ...
  909 
Написах края,
после началото,
сложих заглавие –
“Накрая мисли”.
Опитах от пая - ...
  751 
Исках да бъда художник,
но се отказах
след първия автопортрет.
Исках да стана писател,
но не ми достигна талант ...
  1384 
Един живот...
Един миг...
Една мечта...
Един сън...
Един поглед... ...
  946 
И сълзите ти с целувки
скривах,
колко много те боли
аз виждах.
Не мисли, че забравила съм ...
  963 
Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта ...
  860 
Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят,
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.
Ти си ми последната надежда, ...
  823 
Прииска ми се пак да върна времето назад.
В очите ти дълбоко-сини да погледна,
да спра отново в твоя тайнствен свят
и само мъничко при тебе да поседна.
И пак така дълго да се смеем с глас ...
  1042 
Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината, ...
  768 
В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице, ...
  875 
Ти знаеш ли как се измъчвам,
ти знаеш ли колко боли,
ти знаеш ли какво е, да капят
всяка вечер от очите ми сълзи?!
Не знаеш! Пожелвам ти ...
  1179 
Живот, защо си тъй жесток?!
Защо правиш хората нещастни
и убиваш мечтите им
тъй прекрасни?!...
Не можеш ли да се смилиш над нас... ...
  918 
От всички се отдръпнах.
От приятели и близки,
дори от любовта.
Отдръпнах се, защото
исках да съм мъничко сама. ...
  833 
Щурец си тихо напеви свири
на светулките малки, нежни, красиви.
В тъмата нещо искри
сякаш хиляди малки свещи.
Като фарове морски надеждни, ...
  837 
Пусто село, опустяло,
сто години хоро не видяло.
На къщите основите седят,
а хората скришом си мълчат.
Онемели, оглушели за света, ...
  849 
  902 
На дъното съм аз сега
и нямя на къде да продължа.
Всички ме забравиха
и тук сама ме изоставиха.
И да плача повече не мога. ...
  717 
В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба. ...
  1041 
Какво сме - сенки, отражения
или едно голямо нищо,
захвърлено във ъгъла на времето?
Светът е претоварен от излишъци
и всеки в огледалото си влюбен е. ...
  992 
Светлина да запалим в отвъдното
с еднозначно отиване в нищото.
От повдигната щора, до сбъднато,
неизвестността - в мрака огнище е.
В уравнение "аз" към "отвъдното", ...
  713 
Предложения
: ??:??