20 541 резултата
По природа благ и мек.
винаги съм бил човек.
Може би,затуй съм страдал,
Че "мъжкар" не съм си падал.
И на мравка аз път сторвам. ...
  425 
За последен път живея, малко тъжен
и главата ми се изпържи с тъпи хора
живея дали ще го преживея,
като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,
по радиото казват че умират хора ...
  495 
Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
  966 
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
  724 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СУШАТА
На селския идиот дойде редът
да бъде опростен и прикаден.
Жените го приготвиха за път,
облякоха му ризица от лен. ...
  1247  13 
С акордеона си в чуден порив на пръсти
свири с топла хармония лятото.
Под клавишите бели и черни
въздухът прелиства отминаващото.
Като клопки от глухи сподавения ...
  1336 
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
  384  18 
Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...
  318 
На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук, ...
  800  19 
Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая, ...
  2184  11  24 
Препусна и август в галоп, без следа… –
защо, за къде ли така се разбързал?
А Времето сякаш че лъч оседла –
препусна навред като кон без юзда!
Пък аз не помръдвам от дяволски мързел… ...
  500 
Всяка сутрин аз се раждам пак,
И почвам силно да мечтая,
Но вечер си оставам мъничък глупак
Заключвам се и почвам да ридая.
Облизвам раните си от деня, ...
  820 
Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.
Облечени във ярост се забиват ...
  547 
·
Казват ми да се боядисам в сиво,
да замажа
пъстротата,
защото не съм пеперуда, ...
  619 
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
  1106 
Опитах се да го опиша с думи.
Да го оприлича на вещи разни.
Но бяха опити напразни.
Щастието намирам в малките неща,
които неща дори не са. ...
  859 
Трима седнахме на маса-
всички пичове от класа.
В областта си плодовит
беше всеки индивид.
Нещо ни обединяваше, ...
  711 
До време е земният път,
от мрака аз се тревожа,
че ще си отида от светът,
мъката не мога да уталожа!
Безмилостна е съдбата, ...
  325 
Книга пета-Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...
  545 
Бабо Дафти, бабо Дафти
чувам тъничкото ти гласче и
едно усмихнато човече влиза в моето сърце.
С русите косички златни и кафявите очи
ето го уверено крачи със усмивка на лице. ...
  516 
АВГУСТОВСКА РАПСОДИЯ
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак. ...
  339  10 
Времето минава бавно,
а понякога и плавно
а после бяга, като изтървано,
времето е коварно
не е морално, ...
  463 
Празнота усетиш ли, не се плаши!
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...
  537 
Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...
  1054 
Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
  441  12 
Събуждал ли си се във тъмен здрач,
Безпътен като вятъра сред мрака,
И чувствал ли си се понякога глупак,
Мислейки, че някой там те чака..
А вярваш ли във своя бог могъщ, ...
  405 
Искам да съм някъде сама
далеч от хиляди лица.
Освободена от мисли за света.
Но имам нужда и от друга ръка.
Ръка, водеща към безкрайността. ...
  509 
Най обичам лятото безгрижно.
Някъде,на плаж усамотен.
Във ръката-с питие престижно,
и тъй всеки божи ден.
Слънцето безмилостно трепери, ...
  710 
Обратен билет
Някой ден, но още ми е рано
с билет за високото пътуване,
ще е отлитане леко и безплатно в
някакво друго съществуване! ...
  1085 
Отвъдният свят
2006
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...
  415 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  709 
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...
  328 
Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...
  471 
Съдбата, съдбата е енигма,
съдбата е начало и борба,
съдбата може да намигва,
съдбата може да е зла.
Съдбата е урок и път и вино, ...
  420 
И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...
  515 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  703 
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
  427  10 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  1164 
Облак като мисъл,
като сянка чужда,
като пръст, изписал
дъх на теменужка
по платно от вятър ...
  434 
Книга-четвърта Синергия или Грешки и Алтернативи
-1-
За началото на четвъртата книга
не съм избирал датата.
Също като Шибил при посещението при Ванга, ...
  392 
Предложения
: ??:??