42 114 резултата
One day, time you gave to us
But neither of trust
Has build up in the crust (The Earth crust)
Why can't I put that "must"?
What kills us, poverty creates ...
  809 
Дано си горда с дъщеря си, мамо!
Да свети ярко твоята звезда!
За мен ти винаги била си рамо!
Закрилница дори и след смъртта
И всяко мое щастие, победа, ...
  417 
Лято е! Най-живият сезон!
Пулсиращ, пълнокръвен,
раждащ куп мечти…
Нощна музика от саксофон
звучи под ярките звезди. ...
  281 
Светлините, ослепяващо неонови,
превръщат ти се в новите окови;
форми преди очите неспокойни,
превръщат се в крилати еднорози.
Белият прах, останал около носа ти, ...
  606 
Имало навремето едно момче,
обичало сън да краде от богове
и го продавало за лев и петдесе'.
Мръсни фрагменти
от сънища повредени; ...
  395 
/Изгрев, залез, пролет, зима, любов, омраза, суета.
Зловещи стихчета със рима, отровени, надупчени тела.
Лъжи, заплахи, подкупи и страх. Лица умислени зад стари маски.
Инфлации и борсов крах, сълзи, сополи и паласки.
Не бива това и онова, не можеш тук и там, не можеш нищо. ...
  721 
Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!
Има още пътеки, които не сме си проправили. ...
  638  10 
ПОСЛАНИЕ
Автор: Мерсида Садикович–Османбашич, Б. и Х.
Започнах с трън –
боде, а не боли.
Преминавам през мъглявата врата, ...
  362 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  291 
В пустинен ден изгря това небе
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина ...
  297 
Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата. ...
  450  10  32 
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
  380 
Спасявам те от огнения взрив,
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот, ...
  458 
Колко мляко има в Млечния път?
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
  353 
не казвай сбогом
аз виждам в погледа
в очите ти искра
искра която пали
бурен огън а огънят ...
  374 
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
  249 
Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
  530 
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
  520 
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
  611  10 
Жълтият цвят напомня на слънцето
и неговата сила да вдъхва надежда.
Червеният на любовта,
проправяща си път през трудността.
Белият на свободата, ...
  506 
Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... ...
  1056 
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
  676  11  20 
Да намериш себе си в някой друг
и същият да те разбие, защото се мрази.
Да живееш чужд живот и напук
да се смееш, докато всички те газят.
Ето това наричам аз воля, ...
  340 
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  304 
Глух лай на куче
в далечината облак
незван е гостът
буря...
/...Глух лай на куче. ...
  319 
Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
  904 
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
  1242  15 
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
  362  18 
Рано, рано, отзарана - всички в блока по покана
се събират за събрание и затихват с внимание.
Чува се тук мъжки глас, на съседа – дядо Спас:
- Трябва в блока да сме мили! Да сме истински вежливи! -
със съседи, квартиранти и да търсим варианти… ...
  596 
С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад,
крача гордо и усещам, че не ходя сам,
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката.
Страховете си оставяме зад нас, ...
  313 
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
  284 
/на сина ми/
С корен заровен дълбоко в жарава,
самодивно разплела коси,
полита нагоре душа синьоплава,
пори облаци с мисли - мечти. ...
  1031 
Глъч, шум, животът кипи...
Минават трамваи, тролеи, коли.
Стоиш и гледаш напред в светлината
и чуваш кънтенето на тълпата.
Сред нея вървят и високи, и ниски, ...
  294 
Ти си моята сила и слабост
ти си моята болка и радост
от мига, в който те поех с ръце
и почувствах мъничкото ти сърце!
Като птица феникс възкръсваш от пепелта ...
  1122 
Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...
  866  13  17 
Понякога мисля за тебе
аз още те крия в сърцето си
и ти дори не знаеш това
аз знам че ти прости
и тръгна защото трябваше ...
  538 
Опитах се да го опиша с думи.
Да го оприлича на вещи разни.
Но бяха опити напразни.
Щастието намирам в малките неща,
които неща дори не са. ...
  781 
Не ме измъчвай поне този път.
Ще бързаш да излезеш през вратата,
а аз ще те очаквам в съня и ще въздишам дълго под синевата...
Звъниш право в моето сърце,
после бягаш и с приятели отиваш. ...
  424 
Когато в камък запечата
сърцето ти тъга една –
ще те открие светлината
от мене, с жадна топлина.
Сърцето ти тъга една ...
  1097 
Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
  672  13 
Предложения
: ??:??