5 031 резултата
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
  731 
Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
  987  12 
По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
  364 
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
  833 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  265 
В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
  824 
Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...
  353 
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
  844 
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
  311 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  333  14 
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
  302 
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
  603 
Тихо рони се той,
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
  539 
Туй нещо що звуци вади
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
  232 
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
  449 
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
  396 
Звездички от небето падат
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...
  786 
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...
  783 
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
  360 
В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
  333 
Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
  397 
Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...
  584 
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
  945  25 
Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира ...
  345 
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
  668 
Няма еднакви пристанища.
Няма еднакви брегове.
Има – еднакви параходи.
Има – еднакви дъждове.
Иначе дните си приличат ...
  242 
Снегът затрупа нашите топли следи.
Непредвидима е любовта в планината.
Нима ще загубим чувствата си отпреди?
Пътеката на живота е желана святост.
Вървяхме с теб не един различен сезон. ...
  323  14 
Не разрушавай прекрасното.
Не го и променяй отново.
Не го превръщай във нещо очаквано,
наслади му се. И не мисли много.
Не отваряй очи! Изненада е! ...
  467 
Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
  1206  34 
Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
  357 
Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...
  292 
In the empire of pixels, a digital duet,
Wizard and Lady fair, a love set.
Quotes of songs in code they exchange,
In the language of lyrics, emotions arrange.
"Roses and wine," she whispers in the night, ...
  594 
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
  489 
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
  346 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  414 
Растение с омайно ухание
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
  318 
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур ...
  418  11 
Ще спра да те обичам, когато небето промени цвета си.
Синьо значи, че още те обичам.
Но привечер идва залез, а залезът е по-красив, защото променя цвета на небето.
Един ден е жълт, един ден- оранжев,
един ден-розов, а друг- червен. ...
  388 
Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...
  881 
Надничам през затворени клепачи,
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...
  547 
Предложения
: ??:??