4 960 резултата
Пътека малка води към върха,
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
  670  10 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  517  10 
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
  267 
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
  244 
Рекичка палава, игрива,
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...
  180 
Пролетен дъжд
На А.
Дъждът по прозореца ми трополи
Безбройни малки капчици-очи,
Които в миг пречупват светлина, ...
  228 
Щедра е есента
на разноцветни бои,
и твори красота
в шарените си дни.
Прерисува пейзажа ...
  251 
Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...
  316 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  249 
Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...
  179 
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
  726  14 
Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
  297 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  240 
Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...
  218 
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
  331  10 
Прилепи летят
между кедър и кипарис
и щурци звучат.
Хлад се спуска
и внезапно потъмняла ...
  245 
Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...
  388 
Тишина и спокойствие,
хармония, нежен покой.
Няма спомен от бедствие,
сякаш онзи порой,
който вчера съсече земята ...
  290 
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
  302 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  232 
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна! ...
  325 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  351  33 
Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
  199 
През Октомври
През един Октомври преди да захлади,
една "случайност" със лице на лято
дойде есента ми да прекоси
и всички чувства заигра до листопадно. ...
  294 
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  278 
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
  272 
По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
  403 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  279  11 
С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта. ...
  700 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  361  11 
Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...
  340 
Поема Луната по светла пътека,
накъдрена с дипли от морска вода.
Звездици премигват високо в небето
и падат оставяйки кратка следа.
В тревата светулките палят с магия ...
  387 
Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток, ...
  424 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  268 
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
  734 
Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели, ...
  300 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  277  16 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  590 
Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...
  341 
Септември е
Септември отпява по акорда на лятото
и лъчите му лягат по пладнешка дрямка,
в унес на цвят от есенно златното -
всеки ден отрязва от лятната сянка! ...
  224 
Предложения
: ??:??