3 917 резултата
В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!
Та залисани в житейските дилеми ...
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!
Та залисани в житейските дилеми ...
700
1
/ Щом живееш в мен и аз ще живея.../
Как искам да чуя отново гласа ти,
да видя отново усмивката ти...
Загубена в мига, моля се да си
добре, да летиш, винаги да летиш. ...
Как искам да чуя отново гласа ти,
да видя отново усмивката ти...
Загубена в мига, моля се да си
добре, да летиш, винаги да летиш. ...
442
2
6
Една сълза голяма се отрони,
от очите ми и плаче!
Една сълза гореща,
търкулна се във мрака!
Дано тя да те намери, ...
от очите ми и плаче!
Една сълза гореща,
търкулна се във мрака!
Дано тя да те намери, ...
533
Романсът убива
твоите хубави ириси,
напомня на нашето
детство.
Глътнах хапчето ...
твоите хубави ириси,
напомня на нашето
детство.
Глътнах хапчето ...
274
С летежа на времето летим и ние.
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...
584
2
12
Здрач
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...
460
5
Ще си изпусна влака за " По Дяволите"!
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...
1046
2
5
Човешко е да не знам
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...
613
2
2
Когато мълчим, ние всъщност говорим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието, ...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието, ...
1454
3
5
Уморих се,
от приличие и безразличие,
от надменност без покритие,
от лицемерие и двуличие,
от омраза и безпаричие, ...
от приличие и безразличие,
от надменност без покритие,
от лицемерие и двуличие,
от омраза и безпаричие, ...
1322
5
5
Потопена в радостта на тихият ти глас,
душата ми поглъща всяка топлина.
И вечна е тръпката, докоснала всяка струна
на мисълта, която при тебе пращам като дар.
Суета и блян огряват твоето лице, дарило ...
душата ми поглъща всяка топлина.
И вечна е тръпката, докоснала всяка струна
на мисълта, която при тебе пращам като дар.
Суета и блян огряват твоето лице, дарило ...
467
8
Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство. ...
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство. ...
2731
7
12
Когато старостта с бледите си пръсти
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я! ...
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я! ...
350
1
5
Погледни отново към тъмнината.
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.
Погледни без болка към тъмнината. ...
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.
Погледни без болка към тъмнината. ...
365
Цени си недостатъците,
те са по-достатъчни
от всичко.
С теб изтръгвам
сърцето от корена. ...
те са по-достатъчни
от всичко.
С теб изтръгвам
сърцето от корена. ...
302
Лазещи пиявици в кожата се впиват,
електричество плазмата пренася,
прегряват вътрешните връзки на комуникация,
предизвикват ударен рефлекс у всяка фибра.
Периферията резорбира потни капки, ...
електричество плазмата пренася,
прегряват вътрешните връзки на комуникация,
предизвикват ударен рефлекс у всяка фибра.
Периферията резорбира потни капки, ...
356
1
Разгръщаме дните на изминалото време,
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките ...
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките ...
1784
5
8
ИЗВОРЧЕ
Изворче мило!...
Кой те доведе и тука остави
в тая горска дъбрава,
сред меката шума потайно закътано? ...
Изворче мило!...
Кой те доведе и тука остави
в тая горска дъбрава,
сред меката шума потайно закътано? ...
476
ПРОСТИ МИ
Прости ми, майко, за горчивите сълзи,
за причинената мъка и тъга,
за бръчките по кожата и белите коси,
за превитата от работа снага. ...
Прости ми, майко, за горчивите сълзи,
за причинената мъка и тъга,
за бръчките по кожата и белите коси,
за превитата от работа снага. ...
752
2
2
Да бе днес и твоят ден рожден,
за подарък щях да ти направя
от градината на Господ Бог
в букет тринадесет небесни стръка,
не откъснати от там, ...
за подарък щях да ти направя
от градината на Господ Бог
в букет тринадесет небесни стръка,
не откъснати от там, ...
746
2
Днес те хванах за ръка
и почувствах нещо мило.
Дали беше нашата съдба?
Или имаше и нещо гнило?
Днес те хванах за ръка ...
и почувствах нещо мило.
Дали беше нашата съдба?
Или имаше и нещо гнило?
Днес те хванах за ръка ...
989
4
2
ЖЕНА
На тавана,
в избелялата бабина ракла,
старите спомени с нежност закътах.
Там, сред шевиците цветни ...
На тавана,
в избелялата бабина ракла,
старите спомени с нежност закътах.
Там, сред шевиците цветни ...
454
1
Понякога похотта човешка
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата ...
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата ...
457
4
Сутринта ще стана трудно,
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно, ...
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно, ...
531
Свито е сърцето от болка.
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност. ...
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност. ...
410
1
9
Търсиш ме…
… в малката капка роса
на момината сълза
цъфнала в двора,
Търся те… ...
… в малката капка роса
на момината сълза
цъфнала в двора,
Търся те… ...
573
3
7
Като беден просяк бродех по света,
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава ...
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава ...
717
3
Каква е твоята революция?
Каква е твоята революция?
Питам всеки един от вас?
Не става дума за промяна.
А за тръгване и завръщане. ...
Каква е твоята революция?
Питам всеки един от вас?
Не става дума за промяна.
А за тръгване и завръщане. ...
575
4
11
Когато на любов Ви змирише,
когато почувствате се влюбени,
погледнете в тоалетната
душевна.
Ще останете ...
когато почувствате се влюбени,
погледнете в тоалетната
душевна.
Ще останете ...
537
4
Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си. ...
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си. ...
302
4
Живот, лишен от смисъл,
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...
528
3
8
Миг и споменът за тебе оживява.
И после се редуват стотици мигове.
Напред си ти с твоя миг при мене.
Не живея в дългото очаквани дни.
Броя щастливите си мигове. ...
И после се редуват стотици мигове.
Напред си ти с твоя миг при мене.
Не живея в дългото очаквани дни.
Броя щастливите си мигове. ...
408
1
9
Лесно ли е да намразиш някого
и в пясъка оставените му следи,
като вълните морски да разтвориш?!
Всичко сторено и писано от него
в житейските ти страници ...
и в пясъка оставените му следи,
като вълните морски да разтвориш?!
Всичко сторено и писано от него
в житейските ти страници ...
668
1
Овчият рог
Тапетите увиснали.
паяжини древни висят
от стената
вехт плакат на Лепа Брена ...
Тапетите увиснали.
паяжини древни висят
от стената
вехт плакат на Лепа Брена ...
449
2
Отдавна в различно време живеем,
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,
работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой, ...
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,
работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой, ...
838
4
Почивай в мир, Българийо!
Днес е помен, а не празник.
Незнайни воини бият се в гърдите
без да знаят защо.
Прости им, Българийо, ...
Днес е помен, а не празник.
Незнайни воини бият се в гърдите
без да знаят защо.
Прости им, Българийо, ...
449
1
Време за губене
Времето е просто една зараза,
с която всички сме обречени.
Годините се губят,
като песъчинки, ...
Времето е просто една зараза,
с която всички сме обречени.
Годините се губят,
като песъчинки, ...
400
Изкуство е да долавяш живота в себе си.
Всеки ден нещо се ражда и умира.
Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези, ...
Всеки ден нещо се ражда и умира.
Да дишаш и живееш за другите.
Някаква странна радост те обхваща,
когато долавяш тихите стъпки на тези, ...
401
1
10
Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно. ...
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно. ...
386
Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...
559
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
