АлисънРейн
184 results
IV
Нощта беше пред нея.
В града премигваше само нощното осветление, а воят на кучетата носеше усещането, че сякаш нещо апокалиптично се е случило.
Тегнеше гнилостен мирис на отминали грехове и на такива, които тепърва щяха да се случат.
Тя гледаше безизразното си отражение в огледалото, което в също ...
Нощта беше пред нея.
В града премигваше само нощното осветление, а воят на кучетата носеше усещането, че сякаш нещо апокалиптично се е случило.
Тегнеше гнилостен мирис на отминали грехове и на такива, които тепърва щяха да се случат.
Тя гледаше безизразното си отражение в огледалото, което в също ...
1138
III
Приглушени светлини, силна музика, дълъг коридор и тракане на токчета.
Коридорът, олицетворение на падението, ме очакваше.
Беше така отдавна, но толкова много пъти бях минавала по този път, че сякаш си бях у дома..
Старо и познато. ...
Приглушени светлини, силна музика, дълъг коридор и тракане на токчета.
Коридорът, олицетворение на падението, ме очакваше.
Беше така отдавна, но толкова много пъти бях минавала по този път, че сякаш си бях у дома..
Старо и познато. ...
822
1
II
- Защо ме гледаш така?
- Как?
- Знаеш как..
- Много си красива... ...
- Защо ме гледаш така?
- Как?
- Знаеш как..
- Много си красива... ...
1186
2
1
I
Тя направи няколко крачки от вратата и спря в средата на помещението, след което се огледа.
Дим се разнасяше из стаята, замъглявайки всичко наоколо.
Не стоя дълго така, а след като разучи мястото седна в най - отдалечения и тъмен край на бара. Личеше си, че не иска да бъде обезспокоявана от никого ...
Тя направи няколко крачки от вратата и спря в средата на помещението, след което се огледа.
Дим се разнасяше из стаята, замъглявайки всичко наоколо.
Не стоя дълго така, а след като разучи мястото седна в най - отдалечения и тъмен край на бара. Личеше си, че не иска да бъде обезспокоявана от никого ...
558
Въведение
Ако ме попиташ защо избрах точно това за заглавие на новото предизвикателство, което отправям към себе си ще ти кажа, че нямам абсолютно никаква представа.
Дали звуците на любимата „Лили” и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбоче ...
Ако ме попиташ защо избрах точно това за заглавие на новото предизвикателство, което отправям към себе си ще ти кажа, че нямам абсолютно никаква представа.
Дали звуците на любимата „Лили” и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбоче ...
696
2
4
Тези редове са за обувките, които ти никога няма да обуеш и роклята, която аз никога няма да облека.
За павираната улица, по която никога няма да вървим, нито някога ще се държим за ръка.
Както и за малките часове на нощта, в които няма да виждаме нито звезди, нито слънца.
Тези редове са по - скоро ...
За павираната улица, по която никога няма да вървим, нито някога ще се държим за ръка.
Както и за малките часове на нощта, в които няма да виждаме нито звезди, нито слънца.
Тези редове са по - скоро ...
506
1
- Знаеш ли къде отиваш?
- Не.
- Няма ли да се загубиш така?!
- Да.
- Казваш го толкова смело, сякаш това е, което искаш. ...
- Не.
- Няма ли да се загубиш така?!
- Да.
- Казваш го толкова смело, сякаш това е, което искаш. ...
492
3
4
- А сега накъде?
- Натам.
- Къде е това "натам"?
- Навсякъде, където искаш да отидеш.
- Ами, ако не знам къде искам да бъда? ...
- Натам.
- Къде е това "натам"?
- Навсякъде, където искаш да отидеш.
- Ами, ако не знам къде искам да бъда? ...
505
2
2
988
1
Послепис: "Една случайна среща може да се окаже най-неслучайното нещо на света"
Не помня друг път да съм обръщала така местата.
Но мисля, че е добро начало.
Представям си как ме четеш и повярвай ми, когато казвам, че чувам написаното от мен с твоя глас..
С паузите и въздишките ти. С трепета в гласа ти. ...
Не помня друг път да съм обръщала така местата.
Но мисля, че е добро начало.
Представям си как ме четеш и повярвай ми, когато казвам, че чувам написаното от мен с твоя глас..
С паузите и въздишките ти. С трепета в гласа ти. ...
1055
Гласът й звучи по един и същи начин.
Смехът е все така заразителен.
Като не е пила има леко треперене в гласа, което е почти недоловимо. Но, ако чуваш и слушаш (защото това са две различни неща) ще усетиш вълнението на морето.
На първа чаша е кротка и се смее. Приказва, но е леко смутена, сякаш.
На ...
Смехът е все така заразителен.
Като не е пила има леко треперене в гласа, което е почти недоловимо. Но, ако чуваш и слушаш (защото това са две различни неща) ще усетиш вълнението на морето.
На първа чаша е кротка и се смее. Приказва, но е леко смутена, сякаш.
На ...
1003
1
1
Днес ми се говори за малките неща в живота. Като например - сънно разпилените коси или очите събрали цвета на първите слънчеви лъчи.
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват д ...
Говори ми се несигурностите, които изпитваме заради предстоящото, но и за вълнението Именно заради него. Въпреки и напук тези несигурности, които всячески се опитват д ...
918
3
5
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
646
5
8
“Хората забравят, че и пътят към нищото, започва с първата крачка“,
Чък Паланюк
Слънчев юнски ден.
От онези, много горещите, в които е 48 градуса, но на сянка. И няма значение колко фрапета и лимонади ще изпиеш, друго е да си на морето, например, под чадър, с коктейл в ръка, и да подухва летен бриз. ...
Чък Паланюк
Слънчев юнски ден.
От онези, много горещите, в които е 48 градуса, но на сянка. И няма значение колко фрапета и лимонади ще изпиеш, друго е да си на морето, например, под чадър, с коктейл в ръка, и да подухва летен бриз. ...
373
3
Нито Ти ще заобичаш стихове
И вятърът ще си остане вятър,
И Аз спокойно няма да заспивам...
Тръгвам си - Светулка с въгленче.
Ще ме отвее нейде вятърът, ...
И вятърът ще си остане вятър,
И Аз спокойно няма да заспивам...
Тръгвам си - Светулка с въгленче.
Ще ме отвее нейде вятърът, ...
422
2
2
Въведението...
"Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.
Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здр ...
"Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.
Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти – работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здр ...
630
„Кога разбирахме ние, човеците, че трябва да живеем за днешния ден, защото вероятността утре да не дойде беше много голяма; че хората са добри единствено, когато имат някаква полза от това, а в края на деня феите и щастливият край остават изписани в последните редове на книгите за принцеси срещнали ...
721
2
8
Коя е Алисън?
Въпрос, над който не се бях замисляла, докато не ми беше зададен.
Понякога Алисън е слаба, беззащитна и доста често не на себе си. Друг път е бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и безкрайност.
Тъмнината в светлината. Хаосът в подредеността. Ураганът в слънчевия ден, който ос ...
Въпрос, над който не се бях замисляла, докато не ми беше зададен.
Понякога Алисън е слаба, беззащитна и доста често не на себе си. Друг път е бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и безкрайност.
Тъмнината в светлината. Хаосът в подредеността. Ураганът в слънчевия ден, който ос ...
487
3
2
Не съм художник, нито съм поет.
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека...
Далечната 1989г.
Годината, в която пада Берлинската стена, която е била символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите.
Година, в която СССР официално съобщ ...
496
2
2
Когато февруарският мраз ме посреща с безсъние, разхвърляни мисли и куп въпроси като "Къде се продават хора все още годни за прегръщане?", Теодора Сукарева-Теа
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями).
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, ...
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями).
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, ...
554
2
6
Понякога на баба не й трябва да ми се обади, за да чуе пропукването на сърцето ми.
Днес беше от точно онези дни, в които душата ми плачеше.
Как го разбираше баба ли? Много лесно.. по поройните дъждове.
Беше от онези дни, в които.. баба не ми се обади да ми каже, че са ми силни ветровете. Нито пък ми ...
Днес беше от точно онези дни, в които душата ми плачеше.
Как го разбираше баба ли? Много лесно.. по поройните дъждове.
Беше от онези дни, в които.. баба не ми се обади да ми каже, че са ми силни ветровете. Нито пък ми ...
354
1
4
- Ще срещаш много и различни хора в живота си. Някои ще те очароват с остроумието си, други ще те отвращават с лекомислието си. Ще има такива, към които ще бъдеш безразлична, без значение от усилията, които полагат, за да те впечатлят. Но ще се сблъскаш и с едни такива хора, които ще те изкачат на 3 ...
350
5
Животът – серия от запомнящи се и някои не чак толкова запомнящи се моменти (както не веднъж съм казвала, и както ще продължавам да казвам).
“Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най – вече противоречията на човешката природа, и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да пре ...
“Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най – вече противоречията на човешката природа, и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да пре ...
360
1
3
Развълнувах се днес и ми се прииска да разкажа вълнението си на баба. Вдигнах телефона и й се обадих. Говорех толкова бързо, че чак въздух не ми стигаше, а тя кротко стоеше на отсрещната линия и мълчеше.
Разказах й как хората се припознават в мен и колко е особено чувството, когато ми кажат, че съм ...
Разказах й как хората се припознават в мен и колко е особено чувството, когато ми кажат, че съм ...
346
1
Баба се обажда и казва:
- Ветровете ти са много силни. И пак си ураган. И морето ти е много бурно днес. Пак си хаос..
Пък аз й отвръщам, че не искам да си идвам.
- Искам да ме удави морето! - възкликвам ядосано и през сълзи.
Първият рожден ден на дядо, без дядо.. ...
- Ветровете ти са много силни. И пак си ураган. И морето ти е много бурно днес. Пак си хаос..
Пък аз й отвръщам, че не искам да си идвам.
- Искам да ме удави морето! - възкликвам ядосано и през сълзи.
Първият рожден ден на дядо, без дядо.. ...
395
2
Обаждам се на баба днес.
Уж да я чуя, пък почти не обелвам и дума по телефона..
(Макар че да чуеш някой и да говориш с някого са две различни неща)
Баба ме чува, обаче. Чува ме в мълчанието ми..
- Цветето е умряло, нали? - пита най - накрая. ...
Уж да я чуя, пък почти не обелвам и дума по телефона..
(Макар че да чуеш някой и да говориш с някого са две различни неща)
Баба ме чува, обаче. Чува ме в мълчанието ми..
- Цветето е умряло, нали? - пита най - накрая. ...
356
4
Дъждът почуква приспивно по прозорците, сякаш нашепва най - нежната песен, събрала цялата любов на света.
Най - великолепната мелодия, която изпълва съществото и те кара да се чувстваш завършен.
Заекът спи в краката ми, кротък и необезпокояван от никого, подобно на котка.
Усмихвам се.
Отпускам глава ...
Най - великолепната мелодия, която изпълва съществото и те кара да се чувстваш завършен.
Заекът спи в краката ми, кротък и необезпокояван от никого, подобно на котка.
Усмихвам се.
Отпускам глава ...
523
2
Някъде там, в крайчето на очите ми, е заседнала една мечта. Мечта потънала в тишината на устните ми; изгубила се в ударите на сърцето ми. Никога не съм я изричала гласно, дори на себе си не смея, защото знам, че ако отпусна душата си това ще коства живота ми...
Животът - низ от запомнящи се грешки и ...
Животът - низ от запомнящи се грешки и ...
382
1
Беше 11:11ч на 20.02.2022, когато положих началото на редовете си.
Тази история започва от преди да се родя.
Не е история като на Шекспировите „Ромео и Жулиета”, но пък е любовна, въпреки това.
Майка ми среща баща ми в ученическите си години.
До ден днешен сякаш в градинката на „Кристал” отекват зву ...
Тази история започва от преди да се родя.
Не е история като на Шекспировите „Ромео и Жулиета”, но пък е любовна, въпреки това.
Майка ми среща баща ми в ученическите си години.
До ден днешен сякаш в градинката на „Кристал” отекват зву ...
403
За хората и тяхната токсичност; за песъчинката в бъбреците; за размазания грим, напуканите устни и сънно разпилените коси; за слънцето отразяващо се в очите, събрали всички цветове на дъгата; допирът на устните с цигарения филтър; първата глътка горещо кафе, и още и още...
Колко ли можеше да изпише ...
Колко ли можеше да изпише ...
399
1
Днес
- Знаеш ли накъде си тръгнала?
Колкото и да ми се искаше да отговоря на този въпрос... не можех.
Устните ми бяха гробище, върху което думите умираха отнесени като въздишки върху повея на сковаващия от студ Февруарски вятър.
Сълзите ми замръзваха в мига, в който се отронеха от очите ми и се прев ...
- Знаеш ли накъде си тръгнала?
Колкото и да ми се искаше да отговоря на този въпрос... не можех.
Устните ми бяха гробище, върху което думите умираха отнесени като въздишки върху повея на сковаващия от студ Февруарски вятър.
Сълзите ми замръзваха в мига, в който се отронеха от очите ми и се прев ...
468
За тогава, когато Сега ще бъде Някога
Една-единствена дума, а толкова много значения и пропита с толкова много чувства..
Дума, понякога равна на Смъртта, а друг път.. друг път дори по – силна и от нея. Но как една най – обикновена дума може да има такава сила? Как е възможно при изричането й да се с ...
Една-единствена дума, а толкова много значения и пропита с толкова много чувства..
Дума, понякога равна на Смъртта, а друг път.. друг път дори по – силна и от нея. Но как една най – обикновена дума може да има такава сила? Как е възможно при изричането й да се с ...
1091
2
Вчера
"... а избледнее ли една душа, до липса, тялото си тръгва, като небрежна потребност", Ariadna
Днес съм пъзел, но съм с толкова много части, че на никой не му се занимава да гледа детайлите и да сглобява.
Най - лесно е грубото подреждане, сглобено в нечия представа: "Ето така трябва да изглежда ...
"... а избледнее ли една душа, до липса, тялото си тръгва, като небрежна потребност", Ariadna
Днес съм пъзел, но съм с толкова много части, че на никой не му се занимава да гледа детайлите и да сглобява.
Най - лесно е грубото подреждане, сглобено в нечия представа: "Ето така трябва да изглежда ...
435
„Морето е като любовта. Дори ти да си тръгнеш от него, то не си тръгва от теб. Знаеш ли защо се връщаш при него непрекъснато? Дава ти тишина, за да си чуеш отговорите. А любовта винаги е правилният отговор на всеки въпрос. Единственият правилен“.
Мария Лалева, „Живот в скалите“
Морето, някак си, ми ...
Мария Лалева, „Живот в скалите“
Морето, някак си, ми ...
500
1
Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ...
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ...
540
4
Обаждам се на баба и й казвам, че съм се влюбила в цвете.
Баба се смее и казва, че точно от това цвете съм имала нужда.
С почуда питам откъде знае, като дори не е видяла още Цветето (после се възмущавам на себе си как може да поставям под съмнение думите на баба. Все пак това е Баба, а тя знае всичк ...
Баба се смее и казва, че точно от това цвете съм имала нужда.
С почуда питам откъде знае, като дори не е видяла още Цветето (после се възмущавам на себе си как може да поставям под съмнение думите на баба. Все пак това е Баба, а тя знае всичк ...
385
2
"И ще те срещне Любов, която ще ти покаже какво всъщност означава Любовта"
Магистрала дълга, колкото едно... Влюбване, Обичане, Липса ..
Път, който не знаеш накъде ще те отведе, но искаш да го извървиш, защото именно тая Любов е въпросителната във въпроса: "Имам ли късмет това да ми се случи?"
Напис ...
Магистрала дълга, колкото едно... Влюбване, Обичане, Липса ..
Път, който не знаеш накъде ще те отведе, но искаш да го извървиш, защото именно тая Любов е въпросителната във въпроса: "Имам ли късмет това да ми се случи?"
Напис ...
630
1
1
Спира ме на вратата баба и казва:
- Имаш море в очите днес. Ще влизаш ли или ще стоиш на брега му?
Поглеждам я с онзи поглед, с който винаги я гледам, когато тъгата и щастието са се сблъскали в мен, и казвам:
- Знаеш, че не се разбираме много с морето..
(Когато се смея, баба се смее с мен. Като плач ...
- Имаш море в очите днес. Ще влизаш ли или ще стоиш на брега му?
Поглеждам я с онзи поглед, с който винаги я гледам, когато тъгата и щастието са се сблъскали в мен, и казвам:
- Знаеш, че не се разбираме много с морето..
(Когато се смея, баба се смее с мен. Като плач ...
436
2
3
Прииска ми се да чуя баба днес.
Обаждам й се и казвам:
– Ало, бабо, купих си цвете в саксия. Не знам, обаче, какво да го правя...
Баба казва:
– Как не знаеш? Ще го гледаш с много любов, разбира се! ...
Обаждам й се и казвам:
– Ало, бабо, купих си цвете в саксия. Не знам, обаче, какво да го правя...
Баба казва:
– Как не знаеш? Ще го гледаш с много любов, разбира се! ...
424
2
Обаждам се на баба.
Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.
Че няма да си купувам повече саксии.
Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.
Хлипам й с глас ...
Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.
Че няма да си купувам повече саксии.
Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.
Хлипам й с глас ...
739
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
