Довереница
488 results
И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
  963  29 
Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...
  683  22 
Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...
  730  25 
Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
  813  21 
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
  1097  28 
Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...
  883  29 
Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...
  1495  21 
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
  895  27 
Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...
  1267  33 
Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...
  881  24 
Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...
  761  17 
Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...
  787  23 
И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...
  900  22 
Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...
  751  17 
Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...
  1169  36 
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...
  953  27 
Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
  757  23 
Това по бузата не е сълза...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...
  963  35 
Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
  924  31 
За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...
  960  30 
Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
  1458  15 
Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...
  811  25 
Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...
  1003  20 
В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...
  830  31 
А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...
  911  24 
Тази нощ. Помълчете за малко...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...
  1014  32 
Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
  839  28 
Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...
  952  28 
Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...
  1016  29 
Прескача счупените тротоарни плочки.
Говори си сама. И се учудва,
че никой срещу нея не започва
с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?
А те напират, толкова са много. ...
  943  21 
Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
  887  27 
Луната! Хайде, стига си се кискала!
Забирай си звездите и да спят.
Затваряйте на сънищата книгата
и не забравяйте на страницата знака.
Щурчета! Престанете да лудувате! ...
  872  29 
Неспокойни коне
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
  778  23 
На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...
  1059  34 
Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...
  1017  33 
Старикът - много блед и неизбръснат,
със всеки ден по малко се стопява.
Привикнал е със болката - не пъшка,
и всяко ново утро благославя...
Усмивката - калинка неуместна - ...
  1138  29 
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
  1283  19 
Накъде? Помръкнаха годините
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват, ...
  801  27 
Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
  729  27 
Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
  972  26 
Random works
: ??:??