Неа
72 results
Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пре ...
883
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
867
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
796
ГЛАВА ОСМА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, ув ...
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, ув ...
878
Този път, когато пристъпи сред високите дървета, той не търсеше отговори. Търсеше само покритието на тъмнината.
Седна до едно дърво и се облегна на стъблото. Струваше му се, че се разтваря сред тъмнината, превръща се в миниатюрни частици без плътност и съдържание. Спира да съществува.
В момента само ...
Седна до едно дърво и се облегна на стъблото. Струваше му се, че се разтваря сред тъмнината, превръща се в миниатюрни частици без плътност и съдържание. Спира да съществува.
В момента само ...
790
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОРИ ВЗИМА КНИГИТЕ...И ОЩЕ НЕЩО
Цялата нощ той почти не спа. Мислеше толкова много за нея, че на сутринта се чувстваше слаб и отмалял и краката му трепереха, все едно го бе хванала треска. На закуска преглътна насила два залъка и излезе. Радваше се, че не срещна никой по пътя към хълм ...
КОРИ ВЗИМА КНИГИТЕ...И ОЩЕ НЕЩО
Цялата нощ той почти не спа. Мислеше толкова много за нея, че на сутринта се чувстваше слаб и отмалял и краката му трепереха, все едно го бе хванала треска. На закуска преглътна насила два залъка и излезе. Радваше се, че не срещна никой по пътя към хълм ...
886
ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ...
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ...
881
1
Трябваше да стане днес.
Бе мислил за това от доста време. Моментът бе дошъл.
Селото вече притихваше. Не се чуваха крясъците на съседите, нито смеха и пищенето на децата и тропота на тичащите им боси крачета по прашните улички. Само кучета лаеха от време на време, надвиквайки се с кукуригащите петли. ...
Бе мислил за това от доста време. Моментът бе дошъл.
Селото вече притихваше. Не се чуваха крясъците на съседите, нито смеха и пищенето на децата и тропота на тичащите им боси крачета по прашните улички. Само кучета лаеха от време на време, надвиквайки се с кукуригащите петли. ...
1437
1
2
- Ако се подстрижа, ще сме като близнаци. Няма да различават кой е мъж, кой жена.
Той се усмихна и я прегърна през рамото.
- Не искам да се подстригваш. По-добре аз да си пусна дълга коса.
- Ами! Не те виждам да висиш в банята три часа, докато си изплакнеш шампоана и после да слагаш балсами, маски.. ...
Той се усмихна и я прегърна през рамото.
- Не искам да се подстригваш. По-добре аз да си пусна дълга коса.
- Ами! Не те виждам да висиш в банята три часа, докато си изплакнеш шампоана и после да слагаш балсами, маски.. ...
572
3
1785
4
Тази зима, въздухът миришеше на люляк и рози.
Запознахме се във форум за писатели. Разбъбрихме се и набързо се разбрахме да си редактираме взаимно романите. Аз му изпратих моя, той- неговия. Поправяхме по десетина страници, изпращахме си ги за коментари и продължавахме. Романите ни бяха различни по ...
Запознахме се във форум за писатели. Разбъбрихме се и набързо се разбрахме да си редактираме взаимно романите. Аз му изпратих моя, той- неговия. Поправяхме по десетина страници, изпращахме си ги за коментари и продължавахме. Романите ни бяха различни по ...
1024
5
5
Жълтите ленени пердета са дръпнати. Стаята е полутъмна. Във въздуха се носи нежен аромат на люляк. Мебелировката е оскъдна, за да не натоварва очите и да не създава чувство на клаустрофобия. От включения на малката масичка лаптоп звучи успокояващия глас на Нора Джонс: „Come on in, did you have a har ...
1291
2
5
Приятелят ѝ Виктор седеше в обичайната си нехайна поза – заел почти половината дървена пейка, облегнат назад, единият лакът върху облегалката, а другият върху рамото ѝ; натискът дълбаеше кожата ѝ, но нищо не му каза, знаеше, че думите ѝ ще увиснат самотни в наситения със сандалово дърво въздух. Вмес ...
649
1
4
17.
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ...
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ...
889
3
5
15.
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ...
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ...
947
3
13.
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ...
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ...
833
1
2
12.
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ...
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ...
846
2
4
11.
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ...
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ...
904
2
6
9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ...
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ...
975
2
1
8.
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ...
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ...
862
1
4
6.
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ...
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ...
905
1
2
5.
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ...
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ...
1163
2
7
4.
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от ...
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от ...
1284
2
2
Как можах точно на Коледа да се разболея! Откъде ми дойде тая шарка, на трийсет и пет години, тежко се кара от възрастни хора, казват, какво ти тежко, чудя се вече дали ще оживея. Бълнувам, тресе ме, термометърът хвърчи на 39.5, тъпча се с лекарства, тялото ми гори, а пък как ме болят тия мехури, ко ...
1071
1
3
3.
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розови ...
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розови ...
1331
2
2
1.
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ...
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ...
1098
1
3
ПЪРВА ГЛАВА
Зима 2042
1.
Владимир
„Не мога да продължавам така. По-добре да умра.“ ...
Зима 2042
1.
Владимир
„Не мога да продължавам така. По-добре да умра.“ ...
1175
2
3
– Красива ли съм? – попита го Мария.
– Естествено, че си красива, защо да не си? – Борис продължаваше да бърка яйцата в тигана. Не вдигна изобщо поглед към нея.
„Дори не знаеш какво съм облякла!“ стомахът й изведнъж се сви, от острата миризма на пържени яйца й се повдигна. Прииска й се да се махне н ...
– Естествено, че си красива, защо да не си? – Борис продължаваше да бърка яйцата в тигана. Не вдигна изобщо поглед към нея.
„Дори не знаеш какво съм облякла!“ стомахът й изведнъж се сви, от острата миризма на пържени яйца й се повдигна. Прииска й се да се махне н ...
1421
3
6
Вещицата въртеше дървената лъжица в калената тенджера. Синьо-зелената течност бълбукаше и на повърхността й пукаха жълти искри. Кала извиваше дланта си, като чертаеше плавни кръгове във врящата смес. С наклонена глава, тя се взираше в плода на десетгодишната си работа. „Най-сетне ще му отмъстя!“, пр ...
1117
1
2
Пешеходният мост над река Марица все още не е превърнат във влакова композиция, но това не значи, че свободно можеш да се надвесиш над перилата му. Закрити са до сантиметър от шарени сергии с високи стелажи. Понякога, когато имам повече свободно време, ходя да си купувам бельо оттам, а не от пълничк ...
516
1
1
МОМИЧЕТО С ПЛАЖНАТА РОКЛЯ
Лежим на скалите в Стария град – онези, на които в древността въжеиграчи и акробати са изпълнявали главозамайващи номера. Избрали сме най-удобния камък – широк и плосък като възрожденски нар. Наричаме си го „легълцето“. Все на него си стоим, цяло лято. Все в девет вечерта. ...
Лежим на скалите в Стария град – онези, на които в древността въжеиграчи и акробати са изпълнявали главозамайващи номера. Избрали сме най-удобния камък – широк и плосък като възрожденски нар. Наричаме си го „легълцето“. Все на него си стоим, цяло лято. Все в девет вечерта. ...
567
1
3
Първият път беше стряскащо. Вторият– смущаващо. Третият – направо опасно.
Затова и го разкарах. А колко го харесвах иначе!
Рус, загорял, мускулест – точно като излязъл от филма „Легенди за страстта“. Че дрънкаше страннотии понякога, от рода на „Тая, майка ми, ще я застрелям с базуката“, или „Абе, ка ...
Затова и го разкарах. А колко го харесвах иначе!
Рус, загорял, мускулест – точно като излязъл от филма „Легенди за страстта“. Че дрънкаше страннотии понякога, от рода на „Тая, майка ми, ще я застрелям с базуката“, или „Абе, ка ...
1196
2
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
