thedac
871 results
Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
  511 
Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
  491 
О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...
  437 
Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...
  500 
Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...
  233 
Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети… ...
  457 
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
  432 
Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...
  358 
Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни. ...
  354 
От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...
  414 
За да дам на деня красота,
се налага да бъда „злосторник“,
и да хапя парче от нощта –
с любовта на самотен затворник.
Не видяха добрата душа – ...
  459 
Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...
  286 
И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...
  358 
Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби. ...
  393 
Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...
  412 
В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субе ...
  1500 
Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много, ...
  336 
Българийо, ела към вишневи градини.
Страна на чудеса – издигана с години.
Отрече те другар, замина за чужбина.
Костюм и господар сияят в лимузина.
Дали е Аспарух целунал небесата? ...
  395 
Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч. ...
  330 
Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
  445 
Залоствайте прозорците!
Прибирайте децата!
Избягаха затворници!
Какви ли са делата?
Животните да лаят! ...
  352 
Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа! ...
  290 
Не умирай! Възкръсвам. Ела!
Забрави грубостта и обиди…
Издигни от сълза любовта –
и нощта без морал да ни види.
На върха на стрела се отдай. ...
  462  11 
Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...
  406  10 
Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата, ...
  392 
На август окото кърви.
Стотици съдби се прибират,
но в своите счупени дни,
дали и звезди протестират?
От вятъра птичи лових, ...
  444 
Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...
  657 
Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...
  204 
Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...
  370 
Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...
  389 
***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...
  884 
Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...
  328 
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка,
ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие.
Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл,
изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, ...
  1698 
На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.
Отгоре се сипе, издига, напада. ...
  223 
***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
  509 
Под измърсения плащ на човешко неразбирателство, нежни докосвания, безсмислени свади и любовни целувки живея аз. Не нося слънчеви очила, нямам татуировки, слушам качествена музика и държа на нормалните човешки отношения. Когато възникнат проблеми, ги решавам, без да вливам допълнително напрежение в ...
  341 
Ела в на душата ми края!
Рисувай луната, целувай я!
Кажи ми! Добро ли вещае
пожарът на бледото влюбване?
Танцувай, дерзай и не питай. ...
  331 
Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...
  432 
Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра ...
  429  14 
Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин. ...
  635 
Random works
: ??:??