thedac
871 results
Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...
414
3
3
Тиха, смирена жена,
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.
Искаш да бъдеш звезда. ...
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.
Искаш да бъдеш звезда. ...
430
3
10
Какво кара хората да се обединяват?
> Няма ни добро ни зло – тях ги създава нашата мисъл.
> Уилям Шекспир ("Хамлет")
>
> ...
> Няма ни добро ни зло – тях ги създава нашата мисъл.
> Уилям Шекспир ("Хамлет")
>
> ...
4278
1
Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...
414
От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...
687
1
5
Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
366
Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...
548
1
3
Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...
371
2
1
Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
378
1
2
Момче и момиче. Толкова близки.
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...
330
2
5
410
3
5
Изгубих желание вече.
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която ...
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която ...
413
1
6
На дядо момчето, красиво и силно,
дано да пораснеш засмян и честит.
И нека не знаеш тегло непосилно.
Отгоре ни гледа охлебен чешит.
Отгоре се вие свирепата ха̀ла. ...
дано да пораснеш засмян и честит.
И нека не знаеш тегло непосилно.
Отгоре ни гледа охлебен чешит.
Отгоре се вие свирепата ха̀ла. ...
275
Стани бе, народе!
Слепците те водят!
Изгрей и извикай!
Запей и не питай!
Кърви ли душата? ...
Слепците те водят!
Изгрей и извикай!
Запей и не питай!
Кърви ли душата? ...
364
3
3
Круме, Круме, я да станеш,
наглите крадци да хванеш!
Да им режеш носовете,
и гипсираш вратовете.
Всяко място да се знае! ...
наглите крадци да хванеш!
Да им режеш носовете,
и гипсираш вратовете.
Всяко място да се знае! ...
283
1
Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...
469
2
8
Свободата дойде! И не чакаше думи!
Възмъжа! Отлежа! Във безброй вековѐ.
Светлина ли изгря `в времената ни луди?
По земя, напоила порой вратовѐ…
Свободата дойде! И не пита къде е! ...
Възмъжа! Отлежа! Във безброй вековѐ.
Светлина ли изгря `в времената ни луди?
По земя, напоила порой вратовѐ…
Свободата дойде! И не пита къде е! ...
343
1
2
На никого скъп и потребен,
старикът пролива сълзи.
В очите на делник враждебен
така и не спря да вали.
Роди се в семейство богато, ...
старикът пролива сълзи.
В очите на делник враждебен
така и не спря да вали.
Роди се в семейство богато, ...
271
1
3
България е вселена, свят, отечество; стряха, приютяваща хиляди смели чеда, родител на Героизма, покровител на онова непреходно чувство, което ни кара да усещаме кипеж във вените, да спрем на място, да поднесем венци на юначните ни герои и да се любуваме на всичко свое, подарено ни от ръката на мъдра ...
1716
2
1
Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...
367
1
Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...
343
2
6
Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея. ...
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея. ...
401
1
4
Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат, ...
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат, ...
299
2
3
Последен звънец – на раздялата знака,
във нас ще издялка ли спомени живи?
Големи сме вече и долу ни чакат.
Изпращат ни тъжни дори и моливи.
Небето е синьо, а ние сме смели. ...
във нас ще издялка ли спомени живи?
Големи сме вече и долу ни чакат.
Изпращат ни тъжни дори и моливи.
Небето е синьо, а ние сме смели. ...
279
2
Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава. ...
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава. ...
544
3
9
Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла, ...
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла, ...
499
5
3
Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...
686
5
12
Минаха години. Опитвам се да не си спомням за теб. Аз вече се научих да живея. Отново мечтая. Усещам, че светът около мен се движи. Отново се усмихвам. Има смисъл. Намирам го в неоткриваемото. Не тъгувам. Свободен съм. Боря се. Прощавам. Мога да обичам.
Научих се.
Отново.
Научих се.
Отново.
464
3
4
От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен ...
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен ...
357
1
4
Тя е малка, а аз съм голям.
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи, ...
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи, ...
391
2
3
Душата ми може и песни да пее
под жълти лъчи на хубави дни.
Сърцето бледнее, а пламъче грее
под стряха на нечии сини очи.
Желая да бъда синигер без име. ...
под жълти лъчи на хубави дни.
Сърцето бледнее, а пламъче грее
под стряха на нечии сини очи.
Желая да бъда синигер без име. ...
357
3
5
Били ли сме двама, любима,
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...
379
1
11
792
2
5
Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...
428
1
4
Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча, ...
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча, ...
356
2
5
Имаме рани. И слепи мечти.
Бъдеще тлее. Всички са жадни.
Може ли някой да разгради,
нашето днес на части съставни?
Знаме се вее – тънка коприна. ...
Бъдеще тлее. Всички са жадни.
Може ли някой да разгради,
нашето днес на части съставни?
Знаме се вее – тънка коприна. ...
368
4
3
Животът е една от най-големите променливи – фабрика за емоции, случки, думи и индивиди, всеки от които носи своята различност и уникалност. Безцветен е. Неправилната му форма, инкрустирана върху еднообразния ни делник, ни потапя все по-надълбоко в мътното море на заблудата, от което трудно бихме мог ...
3363
2
5
Има нещо измъчено в тона му – селски, груб, първичен, сякаш този човек не живее, не познава красивото, страхува се от чистотата му; най-уютно се чувства в хаоса, там е неговата територия, основана на физически битки, псувни и ужасни обиди.
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали и ...
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали и ...
437
1
3
Обичам дъха ти, любима,
окичен с венец за живот.
Наричам пенливото вино
по име звънливо „любов“.
Очите ти фини целувам, ...
окичен с венец за живот.
Наричам пенливото вино
по име звънливо „любов“.
Очите ти фини целувам, ...
437
3
8
Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години, ...
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години, ...
440
1
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
