Не можеш да виниш хората, че са постъпили по някакъв начин някога за нещо. Не можеш. Не можеш, защото нямаш право. Човекът сам в себе си е сложна компилация от гени, среда, възпитание... от съдба и каквото още се сетите. Човекът, всеки човек реагира различно на базата на своя опит, мироглед и конкретен порив. И „правилното” е едно много разтегливо понятие. Все пак обществените норми са създадени на базата на осредняване на популацията и те не винаги са най-доброто като стремеж и акт на действие.
Това, че постъпката на другия те наранява, не означава, че той е искал умишлено и преднамерено да те нарани. Това, че не се е замислил дали ще те рани също не е подсъдно, защото всеки е отговорен за себе си и след това за околните. Да, боли, боли често и понякога по много, но какво друго ни остава, освен да се пазим, все пак... Идва моментът с въпроса – а тези, които пазят другите от своите грешки, кой ще опази тях... истината ли – няма кой! Затова идва парадоксът и единственото логично обяснен ...