Feb 7, 2019, 10:03 AM

Моето писмо до България 

  Essays » Citizen
2075 6 14
3 мин reading

МОЕТО ПИСМО ДО БЪЛГАРИЯ

 

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога не спи. Навън дочувам хлопването на врата на такси. Някой се връща, асансьорът скърца, а после отново става тихо.

Обичам физиката и химията. Майка от време на време ме пита дали съм решил какво да кандидатствам. Аз още не знам. Само в едно съм сигурен – искам да остана тук.  Да наблюдавам как градът се променя. Как напролет всички липи нацъфтяват и по цели нощи плува в ароматните облаци на бледите цветчета. Да се събираме с приятелите и да се разхождаме из Южния парк. Имаме любимо място край една рекичка – в нея са кацнали няколко дървета и всичко е невероятно красиво. Да караме колелата си по алеята на бул. Цар Борис ІІІ. Да се събираме на рождени дни и по състезания. Да бъдем общност.

Сутрин да чувам съскането на колелата на петицата, тръгвайки към центъра на града. Когато се се събуждам рано, да виждам как едно по едно светнат острещните прозорчета и градът ококорва очите си.

Малко са столиците по света, където може да избягаш от шума в прохладната зеленина на някой парк. Или да се шляеш из музеите в центъра. Помня как в една нощ на музеите успяхме с мама да обходим огромна част о тях. И се зарекох после да ги посетя един по един.

Тук се чувствам свободен. И обичан. Мога да ида на гости на баба. И ако моята страна не е толкова богата, тя е поне хиляди пъти по-красива от други. Защото това е моята България. Част от която представлявам и самият аз.

Искам да я погаля като ръката на беловласа старица и да ѝ кажа – Тук съм. Тук съм и ще остана тук. Защото въздухът, който дишам, ми дава сили. Сезоните, които се сменят, пълнят очите и сърцето ми с красота – пищната зеленина, цветните градини, есенните ясени, чиито листа кървят и поруменяват гората, снегът, който сега вали и утре ще се стопи, но до утре ще е красив и непокътнат, огрян от уличната лампа, а в близката градинка се смее малко нескопосан снежен човек със стара тенджера на главата вместо шапка. Там доскоро е звучал детски смях и нечии зачервени бузки са огрявали сърцата на минувачите. И всеки от тях, колкото и забързан да е бил, е спирал да погали малките детски главички.

И аз съм част от това цяло. Прашинка, може би, но тази прашинка има своето място, което е само нейно. Защото тя носи гена на онзи българин, преплавал Дунава и дал живота си за нейното освобождаване. На гения, чиито няколко поетични реда са написани със златни букви в Сорбоната. И са повод да се гордея. Независимо от потока черни новини, с които ни заливат, мои връстници и приятели печелят световни състезания и доказват, че ние можем.

Затова, ако трябва да напиша писмо до моята родина, мога да кажа само едно.

- Тук съм, майчице, прегърни ме, обичам те.

 

© Слави Тодоров All rights reserved.

есето е отличено в проведения

V-и национален литературен конкурс
"И децата покоряват светове! Покажи, че можеш!" 2018/2019
Тема "Моето писмо към България"

http://www.forbgkids.org/278/page.html?fbclid=IwAR3QqFXkXyTPnfOG-3yG742s97HVpfJvuFQHAkllN1TBKdxB2sB-e1tPVUk

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления и от мен! Радвам се ,когато младите пишат на тази тема!
  • И аз ти се радвам, детенце, защото знам, че си искрен. Никога няма да те спра, решиш ли да излезеш навън, но ти вече си излизал по състезания, виждал си великата чужбина. Радвам се, че намираш колко е красива България, колко обич има тук и колко много поводи да останеш. Бъди все така талантлив и искрен, откривай своите истини и обичай всички около теб.
  • Много вълнуващо!!
  • Честито, Слави! Ето защо вярвам, че новото поколение българи са онези, които ще съхранят и опазят мечтите ни!
  • Браво, Слави! Дано има повече млади хора като теб!
  • Написано е с някаква чистота, присъща за годините ти.
    Знаеш ли кое ме впечатли най-много - това, че пишеш,че се чувстваш обичан. В това ежедневие на оцеляване много малко, дори и твои връстници, биха го написали. Когато човек расте в обич, трудно би си тръгнал от нея.
    Тук има един текст на руски от една емблематична песен. Мама ще ти го преведе.
    http://allforchildren.ru/songs/ml5.php
    А когато Родината е това, което е много близко до твоето описание, се пишат такива есета.
    Дано тази обич бъде дълго твой спътник. Тогава наистина ще останеш.
  • Честита награда, Слави!! Зад талантливото ти перо прозира и едно умно и сърцато момче!! Дано скъпата ни родина не те разочарова някой ден. Пиши!! Гордеем се с теб!!
  • Честита награда!! Много е хубаво. Браво, че има такива деца в България!
  • Хубаво ученическо есе, макар, че може още да се желае:
    В първата част става дума за София, което няма голяма връзка с темата, освен ако не служи като увод към общото, по-голямото. Преходът към втората част, обаче не е много ясен. Но пък във втората част, където вече се говори за България има интересни мисли. Дай Боже повече тийнейджъри да мислят така.
  • Гордея се, че има такива млади хора! Браво!
  • Браво, Слави! Много хубаво написано! Отдавна не бях срещала умни и грамотни тиинейджър. За жалост сте единици и за жалост Станислава е права.
  • След време приятелите ще се разбягат, някои ще се оженят, и всичко, което ти в момента имаш като аргумент, ще е само минало...
    Иначе пишеш много хубаво, адмирации!
  • Дано има повече млади хора, които искат да останат в родината си! Аз вярвам, че тя ще разтвори прегръдката си за тях!
    Много мило писмо, Слави, честита награда!
  • Честито ти награда, Слънчице!
    Много, много ти се радвам!
Random works
: ??:??