Дните, през които ме вълнуваха многото добавки в живота не бяха малко, но и се чудех какво ли ме караше да мисля по тези въпроси? Животът е монотонен по принцип, но различното в него бе, че хората си измисляха варианти за съществуването си. Може би това бе стимулът, който ме караше да си изобретявам разни приказки за живота - не знам. Даже не знам сега с кого разговарям - със себе си ли, с белия лист ли, или може би документирам искрица от мисловната ми дейност, но въпреки това не е лесно човек да достигне до белия лист, така или иначе перипетите са много, дори и за по-простичките неща в живота. Да оформиш нещо в себе си, май се оказва причинно-следствената връзка, която стимулира нещо в теб ( било част от психиката ти, или от физиката ти), а пък то от своя страна стимулира нещо друго след време и така, човек се оказва в един въртелив кръг, в който не се знае дали ще може да намери точката, за да остане на позицията си. Но сега се сетих и за поговорката за кривия път. Какво наричат хор ...