В ТЪРСЕНЕ НА ОНАЗИ ФОРМУЛА
Откакто го има, човекът все я търси, все я преформулира и я преоткрива – формулата на Щастието. Като я открие, започва да търси най-краткия път, по който да го достигне. А по пътя среща други хора, които се движат в обратната посока. Спира, замисля се, но продължава пак напред, защото целта му е ясна.
Минава време, години, десетилетия. Формулата се оказва много по-сложна дори и от човешкия геном. Защото не може да се изрази нито с число, нито с финикийски знаци, няма дори и ясно реално изображение. И осъзнаваме, че тя е усещане, за което се готвим, понякога цял живот. Обич, радост, болка, тъга, кръст и памет – това е всъщност „товарът”, с който всеки тръгва по стръмния път към своята Голгота. А всичките тези понятия, ако сме ги осъзнали, би трябвало да са сложната формула на щастието, което някак ни съпътства в годините. Един човек, любимо кътче природа и лъч светлина в хармонично единство стават вълшебство и ни дават усещането за поезията и музиката на живот ...