Аз съм ДзвИздЪ!!! Не вярвате ли? Ей ме нá – гле`йте ма! Новата надежда на поп-фолка.
Казвам се Сирена. Естествено, това ми е артистичния псевдоним. Отначало ми се струваше много фйешън, но напоследък чувам разни цървули да подмятат, че си бил баш на място, `щото не съм пеела, ами съм виела като сирена по време на въздушна тревога. Та може и да го сменя, ако продуцентчето позволи. Е, може да се наложи да бъда по-убедителна пред него, ама вече съм му хванала цаката на тоя пич – всичките ерогенни зони съм му открила, като пластилин е в ръцете ми. То пък к`во ли разбират някакви си там селяндури от изкуство, ама...
Иначе по паспорт съм Гицка Мрънкова, приятно ми е!
Под секрет казано, аз до преди два месеца изобщо не знаех, че мога да пея, ама една вечер в кръчмата на село се появи тоя плешив откривател и само като ме погледна, рече, че с тия два таланта, дето съм ги отгледала, направо ще ударя в земята разните там Преслави, Ивани, Глории и т.н. Което си е вярно, вярно си е – имам си талант. Метър и десет обиколка, откак сложих силикона, преди това беше по-незабележим – само деветдесет сантиметра.
Та веднага ме спечели за изкуството тоя човек. Рече ми, че трябвало да ме прослуша насаме. Естествено. То талант, талант, ама човекът трябва да е сигурен. Все пак изкуство е това – не е за всеки. Та цяла нощ после му доказвах, че по-добра от мене няма. На сутринта само дето не ми запя „Как да стана, мило либе, като нямам веке сила, като ти си я изпила?” Най-добрата съм! Рекох накрая и да му запея все пак, ама на десетата секунда той ме прекъсна. Каза, че съм перфектна и дали случайно не ми се намира някой и друг нурофен, че нещо глава го треснала внезапно.
Та грабнах три чифта гащи, един сутиен и два-три колана с брокат и хайде у Софията! То повече багаж не ми и трябва. Да не съм тръгнала на северния полюс, я!
Продуцентът ми моментално се разхвърча да ми гради кариерата. Първа точка – визия. Талант, таланта, ама визията продава в тоя бизнес. Един гол талант къща не храни. Качи ме той в колата и право в клиниката за тунинг. Силикон в устните, кичури, това-онова... Като излезнах от там, мама не можа да ме познае. За малко да извика полиция, когато се прибрах вкъщи, додето й обясня, че съм аз. После от радост се разрева и досега не е спряла. Таман й мине малко, погледне ме и пак почне. Много ми се радва! Тате по-сдържан беше, ама напоследък май се опасява, че с тоя фейс може някой изнасилвач да ми налети, та е почнал да чете редовно вестник „Оръжия” и час по час пита кога ще го запозная с продуцента ми.
Чак после дойде ред на пеенето. Отначало малко се притеснявах, че може да се поизложа. Помня, че в училище за малко да ме оставят да повтарям десети клас заради проклетото пеене. Оная бездарница даскалицата даже имá наглостта да ми каже: „Гицке, пееш като танк! От мене ти тройка посмъртно няма да видиш!” Разбира ми и тая трънки и таратанци! В главата й само някакви си там Моцарт, Бах, Бетховен... Кой ги е чул пък тия? Виж, да я питаш коя е Джина Стоева, мига като плъх в брашно и тъпее. Ама иначе развява диплома от Консерваторията. Простачка! Ще й покажа аз кой пее като танк!
Па като запях!... Па като извих един глас!... Ония от апаратната занемяха. Ей такива усти отворили и гледат като ударени. Даже по едно време скочиха и се юрнаха към вратата на студиото да викнат отвън и другите да слушат, ама продуцентът ми беше заключил, та не можаха. Вика им: „От тука никой няма да излезе, докато не направим идеалния хит!” Та се върнаха и се хванаха за работа. Тогава се роди и псевдонимът ми. Един от ония момчета рече, че всякакви певици е виждал, ама такава Сирена чудна за пръв път му водят в студиото. Рекох „мерси” и така станах Сирена. Много си ми е хубаво името! Иначе какво? Как си представяте да пусна някоя фолк-тупалка на пазара и диджеите да крещят: „И сега, за всички вас – Гицка!” Няма шанс просто! С такова име класациите не се разбиват.
Записахме първия ми албум точно за три дни. После половината от ония в студиото си подадоха оставките, а останалите казаха, че за всеки случай ще отскочат до Четвърти километър за профилактични прегледи.
Пуснахме албума и... Казвам ви – няма такъв глас! Даже аз не можах да се позная. Когато продуцентът ми донесе един диск и го пуснах, отначало се ядосах, щото помислих, че е някоя фльорца ми е откраднала парчетата. Той обаче ми каза, че това съм си аз, само че с малко поизглаждане тук-там. Брей, да му се не види! Да пея така и да не знам! Виж как някаква си там селска даскалица може да насади на човек комплекси! Живо и здраво да е продуцентчето, отвори ми очите. Благодарих му, разбира се... няколко пъти... Също и на оная половина от екипа в студиото, която не си беше подала оставките... И на тях така... много им благодарих... къде на групи, къде поединично... Абе всичко е въпрос на възпитание. Аз съм си възпитана още от малка. Лично благодарих навремето на учителя по физика за шестиците, също и на този по математика, и на този по физическо... И на още няколко... Възпитание му е майката в тоя живот!
Та сега от няколко дни вече съм по участия на живо. Е, то на живо, на живо... Така де – жива стоя пред тях, нали? Това стига. Припявам там с плейбека засега и толкова. За някакви си там два-три бона искат и да си хабя гласа ли? Продуцентът ми казва, че трябва да си го пазя, `щото в момента прави разни шмекерии да ме вкара в следващото турне на Пайнера. Дотогава ще бачкам по сватби и погребения да печеля фенове, ама няма да си давам много зор. Аз тоя глас да не съм го намерила на пътя, та да го хабя за разни простаци, дето така или иначе не могат да различат плейбека от изпълнение на живо! Чувам от време на време да подмятат разни гадости по мой адрес – че уж не съм можела да пея... Обаче вече не се връзвам. Ало, я ме погледнете, бе! Метър и десет обиколка талант! На малкия пръст не можете да ми стъпите! Ще видим кой не може да пее напролет като тръгне турнето. Вижда им се края на кариерата на ония там Емилии, Малинии Галени. Аз съм новата надежда на поп-фолка. Фолко нЕма умре!!!... И сагааа... ръцете гореееее!!!... Не ви чуваааааам!!!... (Ало, продуцентчето! Недей да спиш! Пускай плейбека, бе!...)
© Валентина Вълчева All rights reserved.
Възпитание си трябва - две мнения няма!