Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му:
– На мене!
– Ти пък какво искаш? – учуди се Той.
Отвърнах Му:
– Ти да си щастлив, Господи!
Помня как ме погледна! Прегърна ме и заплака. От щастие.
© Мильо Велчев All rights reserved.