Двигателят на Берта Бенц
2 min reading
Берта Бенц! Гледайки нейни снимки, без да знае, че това е Берта Бенц, кой би предположил, че тя е първата жена-автомобилист.
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не е малко. А за двутактовата бензинова триколка, шофирана от Берта, която имала мощност от 0, 88 конски сили и развивала максимална скорост от 15 км. в час - това направо е било подвиг. За Берта обаче - това не е било подвиг, а просто любов. Тя е виждала как изобретеният от съпруга ù двигател не се приема на сериозно. Виждала е как той унива и губи вяра в себе си. И типично по женски, без много да му мисли, импулсивно, запалва триколката, качва двете си деца и натиска газта до ламарината! Сред пушек, съскане и гръмовен тътен - Берта тръгва на своето пътешествие. През това време съпругът ù Карл дори и не подозирал какво прави тя. В един момент жена му просто била изчезнала. Какво пък - сигурно е отишла до комшиите, на чаша чай и плетка. А Берта отишла на... майната си. 180 километра от Майнхайм до Пворцхайм. На едно място спряла, за да прочисти бензиновата тръба с иглата на шапката си. След това пък ù се наложило да си сваля жартиера, за да облицова с него един оголил се електрически проводник. В едно селце забила здраво спирачките пред слисаните от ужас селяни и попитала къде е ковачът, за да ù затегне разхлабилата се верига на двигателя. Не виждали дотогава автомобил, селяните си помислили, че самият Луцифер е дошъл от черната преизподня за душите им. Ковачът веднага бил извикан! И Берта продължила своя път...
Каква ли гледка е било - изискан файтон, теглен от породисти коне, в него дремещи от скука аристократи... И изведнъж, с гръм и трясък, с мръсна газ ги изпреварва една жена, с лице, опушено и нацапано с моторно масло, махаща им за чао, гледаща някак извинително, сякаш иска да им каже: "Извинявайте, че ви изпреварих, ама ми е тежък десният крак!"...
... И така Берта достига до Пворцхайм. Достига до своя подвиг - да измине цели 180 километра с двутактова триколка, доказвайки, че съпругът ù е създал работоспособен и надежден двигател, който заслужава да бъде патентован и масово произвеждан. Но освен това, тя доказва и още нещо, което е много по-велико от възможностите на двигателя с вътрешно горене - възможностите на Любовта. Която е най-големият и най-силният двигател с вътрешно горене. Двигателят на Берта Бенц, биещ двутактово в нейните гърди - отляво!
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не е малко. А за двутактовата бензинова триколка, шофирана от Берта, която имала мощност от 0, 88 конски сили и развивала максимална скорост от 15 км. в час - това направо е било подвиг. За Берта обаче - това не е било подвиг, а просто любов. Тя е виждала как изобретеният от съпруга ù двигател не се приема на сериозно. Виждала е как той унива и губи вяра в себе си. И типично по женски, без много да му мисли, импулсивно, запалва триколката, качва двете си деца и натиска газта до ламарината! Сред пушек, съскане и гръмовен тътен - Берта тръгва на своето пътешествие. През това време съпругът ù Карл дори и не подозирал какво прави тя. В един момент жена му просто била изчезнала. Какво пък - сигурно е отишла до комшиите, на чаша чай и плетка. А Берта отишла на... майната си. 180 километра от Майнхайм до Пворцхайм. На едно място спряла, за да прочисти бензиновата тръба с иглата на шапката си. След това пък ù се наложило да си сваля жартиера, за да облицова с него един оголил се електрически проводник. В едно селце забила здраво спирачките пред слисаните от ужас селяни и попитала къде е ковачът, за да ù затегне разхлабилата се верига на двигателя. Не виждали дотогава автомобил, селяните си помислили, че самият Луцифер е дошъл от черната преизподня за душите им. Ковачът веднага бил извикан! И Берта продължила своя път...
Каква ли гледка е било - изискан файтон, теглен от породисти коне, в него дремещи от скука аристократи... И изведнъж, с гръм и трясък, с мръсна газ ги изпреварва една жена, с лице, опушено и нацапано с моторно масло, махаща им за чао, гледаща някак извинително, сякаш иска да им каже: "Извинявайте, че ви изпреварих, ама ми е тежък десният крак!"...
... И така Берта достига до Пворцхайм. Достига до своя подвиг - да измине цели 180 километра с двутактова триколка, доказвайки, че съпругът ù е създал работоспособен и надежден двигател, който заслужава да бъде патентован и масово произвеждан. Но освен това, тя доказва и още нещо, което е много по-велико от възможностите на двигателя с вътрешно горене - възможностите на Любовта. Която е най-големият и най-силният двигател с вътрешно горене. Двигателят на Берта Бенц, биещ двутактово в нейните гърди - отляво!
© Петър All rights reserved.
