11 мин reading
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърждават, че аварията е тежка и че преди полунощ едва ли ще я отстранят. Край с количествените сметки, край с офертата, край с договора! Вероятно и край на партньорството ни с този клиент. В нашия вълчи бизнес закъснението не се прощава. Тегля една майна на всичко и разпускам персонала да си върви. Поне хората ще са доволни да получат половин ден неочакван отпуск. Разбира се, ще им излезе през носа. Без онзи очакван и почти сигурен договор ще има да чакат тринадесета заплата!...
Така и така денят е провален, поне да свърша нещо полезно. Решавам да изненадам семейството с вечеря, която сам ще приготвя. Синът е на училище, съпругата ми - на работа, ще мога да се развихря на спокойствие в кухнята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up