Аз те обичам
Когато косите си разстилаш като слънце лятно,
възглавницата се превръща в житна нива,
а сянката и светлината рисуват по твоето тяло
планини, гори и острови с богатства…
Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам.
Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам.
Когато устните ти са нектар, а тялото ти тръпне,
когато в очите ти, небето внезапно помръкне,
когато ръцете ти желаят, а пръстите не смеят,
когато от свенливост прошепваш тихо „Не!”
Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам. ...