Наталия Каретникова
Танго във есенната нощ. И дъжд се плиска.
И уж си тръгваме, а пък сърцата ни не искат.
И капките танцуват сякаш. В полумрака
единствено на тромпетиста бял е фрака.
Танго във есента – прилича на прощаване,
със рози, дадени за спомен, с обещания.
Да се простим един със друг, да се простим!
Ще мине есен и зимъс в дома си ще седим...
Безгрижно с тебе бяхме пеперуди летни.
Изплъзнаха се денонощията мимолетно.
Аз не скърбя за тях, за миг не съжалявам, ...