HEMSTOCK AND JENNINGS

MIRAGE OF HOPE

Veins pinned down by a stuttering mind

Blood spills out, always pumping in time

Voices cry harmoniously

The haunted sound of melancholy

Then fast and furious, a glimmer of wisdom

An epiphany, a lyrical mystery

But like all things, the end comes too soon

And all that’s left behind is a vague memory

Floating unconscious, a melody that glides

A beat to the soul, hidden in our minds

Never quite escaping, confined by a reason

Inspiration slides in this mirage of rhythm

НАДЕЖДА МИРАЖ

Заекващият ум притиска вените.

Кръвта се разлива, винаги излиза навреме.

Гласовете плачат мелодично

меланхоличен звук, обитаван от духове.

А после бързо и яростно проблясва мъдростта -

Богоявление, една лирична мистерия.

Но, както с всичко друго, краят идва твърде скоро

и единственото, което остава, е мътен спомен.

Плаваме в безсъзнание, мелодията се носи леко

по туптенето на душата, скрита в умовете ни.

Никога не успяваме да избягаме, ограничени от една причина.

Вдъхновението се плъзга в миража на ритъма.