НИКИШКИНИ ТАЙНИ
1
Къщите-колиби не искали в гората да живеят, бягали от там, но видяли - няма накъде да се бяга, спряли се изплашени, на купчина се събрали, гледат на морето в захлас... Тясно е разположено селото! По тесните улички кънтят крачките на хората по дървените пътеки-мостчета. Отдалеч се чува как върви човек, вслушват се старите жени по прозорците, гледат, слушат: сьомга ли носи той, дали с чукалото за кедрови орехи в гората отива, или просто така...
През бялата нощ като тръгне момче да гони момиче, пак всичко се чува, знаят всички, кой кого гони.
Всичко чувстват къщите в селото, с високите плевни до тях, здраво са построени, дълговечни - всичко помнят, всичко знаят. Като тръгне поморът по морето на карбаса* (*карбас - средно голяма лодка), вижда неговото село тъмното широко платно, знае селото със сигурност: на своето място за риболов отива той.
Върнат ли се рибарите с моторната си лодка от дълбоководен лов, знае селото и за тях какво са хванали. Като умре престарелия старец ...