Sonata arctica-Shy

I can see how you are beautiful, can you feel my eyes on you,
I'm shy and turn my head away
Working late in diner Citylite, I see that you get home alright
Make sure that you can't see me, hoping you will see me

Sometimes I'm Wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana
I see you in Citylite diner serving all those meals and then
I see reflection of me in your eye, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see

Obsessed by you, your looks, well, anyway "I would any day die for you",
I write on paper & erased away
Still I sit in diner Citylite, drinking coffee and reading lies
Turn my head and I can see you, could that really be you

Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana?
I see your beautifull smile and I would like to run away from
Reflections of me in your eyes, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see

I see, can't have you, can't leave you there 'cos I must sometimes see you
But I don't understand how you can keep me in chains
And every waken hour, I feel your taking power From me and I can't leave
Repeating the scener over again

Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana?
I see your beautifull smile and I would like to run away from
Reflections of me in your eyes, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see

Срамежлив

Виждам колко си красива,
усещаш ли погледът ми върху теб
аз съм срамежлив и обръщам глава
работейки до късно в закусвалня "Citylite"
виждам че се прибираш вкъщи добре...
Сигурен че не ме виждаш
се надявам да ме видиш...

Понякога се чудя когато ме гледаш
дали не ми намигаш
не можеш да се държиш като моя любима
Виждам те в закусвалня "Citylite"
сервирайки всичките онези блюда
и тогава виждам
отражението си в очите ти,о моля те...

Пр:Поговори с мен,прояви малко съжаление
докосваш ме по много,много начини
но аз съм срамежлив не виждаш ли?


Завладян от теб,видът ти,
ами всъщност
"бих умрял за теб всеки един ден"
пиша на хартия и след това я късам...
Все още седя в закусвалня "Citylite",
пиейки кафе и четейки лъжи
обръщам глава и те виждам...
може ли наистина това да си ти?

Понякога се чудя когато ме гледаш
дали не ми намигаш
не можеш да се държиш като моя любима
виждам красивата ти усмивка
и искам да избягам от отражението си в очите ти
о,моля те....


Пр:Поговори с мен,прояви малко съжаление
докосваш ме по много,много начини
но аз съм срамежлив не виждаш ли?


Разбирам,не мога да те имам
не мога и да те оставя
защото трябва понякога да те виждам
но,не разбирам как успяваш да ме държиш окован
и всеки час в който съм буден,
усещам как взимаш енергията ми
и не мога да се отърва
от преиграването на сценета отново и отново...

Понякога се чудя когато ме гледаш
дали не ми намигаш
не можеш да се държиш като моя любима
виждам красивата ти усмивка
и искам да избягам от отражението си в очите ти
о,моля те....

Пр:Поговори с мен,прояви малко съжаление
докосваш ме по много,много начини
но аз съм срамежлив не виждаш ли?

за всички които се кефят на Sonata...