Algol
214 el resultado
Арлена
–Генерал Ендел, сър! Търсят ви спешно от Щабквартирата! Твърдят, че от няколко дни безуспешно се опитват да се свържат с вас и че става дума за генерал Харлан.
Форел Ендел се намръщи и въпреки нежеланието си да ни остави забързано се насочи към телекомуникационната централа. Знаех, че Елмир щ ...
–Генерал Ендел, сър! Търсят ви спешно от Щабквартирата! Твърдят, че от няколко дни безуспешно се опитват да се свържат с вас и че става дума за генерал Харлан.
Форел Ендел се намръщи и въпреки нежеланието си да ни остави забързано се насочи към телекомуникационната централа. Знаех, че Елмир щ ...
625
Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...
639
Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...
616
Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...
667
Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...
644
Ирник
Мразя ви! Мразя ви с всяка клетка от тялото си, която в момента агонизира от нечовешкото страдание, на което е подложена. Мразя ви с всяко вдишване и издишване и с всеки удар на сърцето си. Някой ден ще ви унищожа всички до един, но повярвайте- няма да ви даря милостива смърт. Ще страдате и ще ...
Мразя ви! Мразя ви с всяка клетка от тялото си, която в момента агонизира от нечовешкото страдание, на което е подложена. Мразя ви с всяко вдишване и издишване и с всеки удар на сърцето си. Някой ден ще ви унищожа всички до един, но повярвайте- няма да ви даря милостива смърт. Ще страдате и ще ...
632
Арлена
-Колко още?
-След малко ще стигнем. Защо си толкова нетърпелива?
-Развълнувана съм от предстоящата ми среща с новия враг. Не може ли?
-Мислех, че единственото което те интересува е как да се избавиш от мен и да се върнеш при своя мрачен майор. ...
-Колко още?
-След малко ще стигнем. Защо си толкова нетърпелива?
-Развълнувана съм от предстоящата ми среща с новия враг. Не може ли?
-Мислех, че единственото което те интересува е как да се избавиш от мен и да се върнеш при своя мрачен майор. ...
623
1
Форел
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...
663
1
Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...
658
Рев
-И двата ли? На какво прилича това? Ами ако точно ей сега ни се наложи да предадем съобщение, а нямаме нито един самолет на разположение? Къде бяхте, идиоти? Вие сте охрана, по дяволите! Защо охраната не е при обекта, който охранява, а се шляе където ѝ падне?
-Съжаляваме, сър! Майор Стоик, сър! ...
-И двата ли? На какво прилича това? Ами ако точно ей сега ни се наложи да предадем съобщение, а нямаме нито един самолет на разположение? Къде бяхте, идиоти? Вие сте охрана, по дяволите! Защо охраната не е при обекта, който охранява, а се шляе където ѝ падне?
-Съжаляваме, сър! Майор Стоик, сър! ...
578
Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...
602
Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумя ...
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумя ...
715
Елмир
Колко е хубаво да вдъхнеш аромата на свободата с пълни гърди! Мирише ми на пролет и сладкиши. Явно съм закъснял за последното раздаване, но аз така или иначе играя различна игра. Там залогът е много по-висок, а правилата се менят динамично.
Да видим... Малко на юг и малко на север. На изток са ...
Колко е хубаво да вдъхнеш аромата на свободата с пълни гърди! Мирише ми на пролет и сладкиши. Явно съм закъснял за последното раздаване, но аз така или иначе играя различна игра. Там залогът е много по-висок, а правилата се менят динамично.
Да видим... Малко на юг и малко на север. На изток са ...
607
Нилара
Ще я науча аз нея! Как смее да тръгва с моя Ирник! Откъде, по дяволите изникна! Но защо ли се учудвам, ясно беше че няма да си седне на задника и да си трае в лагера. Просто не го разбирам. Той взе нея, вместо мен. Защо? И аз искам да знам истината, защо просто не ми я каза? Не, това което ми ...
Ще я науча аз нея! Как смее да тръгва с моя Ирник! Откъде, по дяволите изникна! Но защо ли се учудвам, ясно беше че няма да си седне на задника и да си трае в лагера. Просто не го разбирам. Той взе нея, вместо мен. Защо? И аз искам да знам истината, защо просто не ми я каза? Не, това което ми ...
561
Арлена
Ирник действително ги контролира. Тази привидно хаотична сбирщина от изроди му се подчинява безпрекословно, а той не отронва и думичка. Изглежда напълно спокоен, уверен и решителен. Никога не съм го виждала такъв в боя, но докато се обучавахме заедно в тренировъчния корпус демонстрираше хъс д ...
Ирник действително ги контролира. Тази привидно хаотична сбирщина от изроди му се подчинява безпрекословно, а той не отронва и думичка. Изглежда напълно спокоен, уверен и решителен. Никога не съм го виждала такъв в боя, но докато се обучавахме заедно в тренировъчния корпус демонстрираше хъс д ...
477
Елмир
По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.
Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-мн ...
По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.
Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-мн ...
613
Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...
622
По принцип не съм многословен, обаче като стане дума за войната мога да обяснявам надълго и нашироко принципи, стратегии, тактики... Не, че на някого би му било интересно, но нали все пак ме питате...
Добре де, добре! Да го кажем така-предпочитам да съдят за мен по действията, а не по думите ми. Каз ...
Добре де, добре! Да го кажем така-предпочитам да съдят за мен по действията, а не по думите ми. Каз ...
764
-На нас се пада нелеката задача да разузнаем този път, затова и трябва да се постараем. Веднага, щом се приземим започнете да търсите укрития, достатъчно тесни за да не могат да проникнат в тях броненосци. Отрядите на Ален, Мирко, Дарий и Бориен ще се погрижат търсенията ни да са достатъчно дълги и ...
585
Арлена
-Майор Стоик, сър! Разрешете да говоря, сър!
Няколко глави се завъртяха и погледите на командирите, които щяха да водят атаката се впиха в мен. Мъжът, към когото се обърнах, също ме погледна. Тъмнокафявите му, почти черни очи като че не изразяваха нищо повече от студено безразличие. Тънките м ...
-Майор Стоик, сър! Разрешете да говоря, сър!
Няколко глави се завъртяха и погледите на командирите, които щяха да водят атаката се впиха в мен. Мъжът, към когото се обърнах, също ме погледна. Тъмнокафявите му, почти черни очи като че не изразяваха нищо повече от студено безразличие. Тънките м ...
701
Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показа ...
471
Родена с огнена душа,
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра ...
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра ...
727
2
1
Тежка ноемврийска тъма неумолимо хваща в капана си тръпнещия ден. Свирепи вихри разпростират костеливи ръце над хоризонта. Отвъд пределите на видимото се пробуждат сили, недостъпни и необясними за смъртните. Хищници излизат от дневните си убежища и се притаяват в очакване. И аз излизам. Бавно пристъ ...
463
2
1
-Чакъров пристигна. Иди да го пресрещнеш и го доведи право тук!
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...
800
"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...
672
-Мислех, че сме се разбрали по въпроса за срещите ни, Алексиев. Не можеш да идваш в централата когато си поискаш.
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти з ...
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти з ...
753
1
-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
665
-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...
742
2
-Едно едничко нещо се изискваше от теб! Да държиш Атанас далеч от Елисавета. А ти и това не можа да свършиш като хората! Знаех си, че нямаш и капка разум в русата си глава! За какво ми беше да се захващам с теб!
-Скъпи! Не го мислиш наистина! Толкова ни е хубаво заедно. Нали? А сега всичко ще се про ...
-Скъпи! Не го мислиш наистина! Толкова ни е хубаво заедно. Нали? А сега всичко ще се про ...
740
1
Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...
Но никой не би п ...
671
Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...
669
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
879
2
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
675
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
638
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
739
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
648
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
727
1
1
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
729
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
704
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
712
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
