BuRn_AliVe
193 el resultado
Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...
  809 
Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне, ...
  908  12 
Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
  677 
Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...
  807  21 
Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила ...
  1097  15 
Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
  568 
Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
  823  11 
Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...
  821  21 
Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...
  896  17 
На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.
Разстила се над улиците ...
  737  11 
Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
  926  14 
Забравен във прахта
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...
  804  14 
От Burn_Alive (Александър) и MrN (Ивелина)
Дори да ме убиваш,
угасвайки, аз пак
и пак "Обичам те..."
ще шепна тихо... ...
  646 
Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...
  668 
Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...
  805  13 
Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...
  814  16 
Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
  844  15 
Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър ...
  1210  12 
Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...
  802 
Вдъхновено от "Зеленият път"
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля, ...
  739  13 
Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...
  1264  14 
Не се страхувай.
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...
  648 
Родени са ръцете
да прегръщат.
Да носят мир.
А не вериги.
Родени устните ...
  610 
Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай. ...
  708  12 
Защо ни е да спим,
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...
  923  23 
На палача си
оставям
оковите на
съвестта -
със здраве ...
  1501  16 
Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...
  936  12 
(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце! ...
  718 
Обичам да руша.
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя ...
  814  19 
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153311 - оригиналът... или вдъхновението?
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...
  728  10 
Не са ми нужни дънки
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...
  748 
Свещ съм. Запали ме
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...
  896  12 
Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...
  3011  22 
Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...
  759  17 
От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...
  784  10 
Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
  900  18 
Умират мигновенията.
Други ще ги заменят.
Нека си текат! Не могат
болката ми да смекчат.
Отвъд стените сетих те ...
  664  11 
Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...
  792 
От пепелищата роден съм.
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...
  760  10 
Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път! ...
  842  17 
Propuestas
: ??:??