BuRn_AliVe
193 el resultado
Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
  506 
Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...
  449 
навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител ...
  399 
Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи ...
  465 
Празнуват нашир и надлъж -
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
  439 
заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...
  469 
Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...
  419 
и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
  356 
Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...
  430 
Слова, горещи като кръв,
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
  484 
покосен
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден ...
  406 
Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...
  384 
Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...
  396 
с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
  431 
неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
  449 
Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
  951 
шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...
  496 
душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
  445 
с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
  474 
две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
  525 
Лунно късче да заключи
в стария фенер тя може
и, намерила удобен случай
да влезе в сънното ти ложе,
внезапен вик ще изплете ...
  487 
Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...
  1001 
ако пропадна
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...
  636 
тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...
  392 
Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...
  438 
Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...
  426 
И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
  487 
Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...
  400 
Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
  463 
На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
  487 
Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
  534 
Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...
  587 
Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...
  438 
Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
На някой прашен кръстопът ...
  603  13 
Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда. ...
  503 
За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...
  629 
На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...
  486 
Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...
  828  10 
Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...
  594 
Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне, ...
  534 
Propuestas
: ??:??