ender9631
85 el resultado
Самотна стара сива къща,
в долината на мечтите,
край брега на буен океан,
без сърце и гордост мъжка,
живееше изгубеният блян. ...
  449 
Зад маската, закриваща лицето ти,
проблесна лъч от бяла светлина,
прободе без да извести сърце ми
и сега стои немирен в моята душа.
Поисках Бог да прати моя зов. ...
  1538 
Яви се в небето пурпурен дъжд.
Засия над земята зора от цветя.
С полет на мисли пресече нощта.
Клада от чувства изписа в дъга.
Сърцето докосна вълшебна ръка. ...
  486 
Пристъпих плахо в църквата,
не се помолих, просто седнах,
бях се молил много, преди това,
исках само да ми отговориш,
на един въпрос - за любовта. ...
  478 
Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя, ...
  434 
Когато ти си отиде в онзи ден,
всичко, което имах, си отиде с теб,
като прощален подарък, даден ти от мен.
Отидоха си дълбоките влажни очи,
потънали в неосъществени мечти, ...
  616 
Чуваш ли?
От прозореца на нечия стая
звучи онази... Нашата песен.
Значи все още не е остаряла
и може да върне огъня вечен. ...
  568 
Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст ...
  483 
Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара, ...
  494 
Мигът бе от нас най-желаният гост.
Думите чезнеха. Вече бяха излишни.
Пленени в телата, бяха станали мощ.
Край нас свещи сломени догаряха
заклевайки всяка наша ласка в любов. ...
  607 
Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...
  547 
Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза, ...
  426 
(продължение на "Ще поискам")
Можех да поискам всичко -
актьорска маска за лицето,
желязна броня за сърцето,
тяло с мускули на Аполон, ...
  437 
Сърцето спря за миг да бие,
унесено във своя грях.
Опитвах мислите му да изтрия,
покрили го със страх.
Ала ти бе там, сред тях стаена, ...
  552 
Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...
  546 
От хаоса на мислите, в греха
редяха се пред пъкления ад
подтиснати душите на страха.
Стенания висяха в полумрака,
за продан те в онзи свят стояха ...
  455 
Беше мрак и тишина.
Помислих – това е адът!
Но тишина! Значи не е той!
Мрак! Не ще да е и раят!
Предверието може би… ...
  402 
Приказка
Разказват птиците на полските цветя
история за далечна приказна страна,
разположена край деветте морета
и за принцеса с неземна красота, ...
  500 
Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта, ...
  523 
Ще поискам от звездите
да ми подарят една своя сестра,
за да направлява очите ми.
Ще поискам от слънцето
да ми подари един от своите лъчи, ...
  522 
За жената лицето власт ли е,
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
  1143 
Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух! ...
  533 
Дали създадох впечатление,
че искам болката да разбереш?
Поисках само разрешение
да бъда част от тебе днес.
Не се надявах на внимание, ...
  425 
Тъгата доведе самотата.
Самотата роди мечтата.
Мечтата даде копнежа.
Копнежът породи желанието.
Желанието поднесе любовта. ...
  432 
Прости ми, че те търся,
че жадувам и копнея аз,
че думи пламенни изричам,
че искам да усетя страст.
Прости, че те намерих, ...
  502 
Обичам те!
Защо?
Не зная!
Но искам!
И те желая! ...
  465 
Красотата дойде на земята
с искряща от чувства душа,
покрита с бяла пелена.
Беше ден без нощ роден
с отблясъци от горящи сърца, ...
  471 
Началото...
Цял живот без дом
сърцето ми се скита,
лута се, залита, пада,
но пак полита ...
  530 
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверявай на думите преходни,
защото те са децата на вятъра.
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверавай на ръцете немирни, ...
  553 
Появи се като приказна русалка
от дълбините на безбрежен океан
и, като искрица от жарава малка,
подари ми пламък в образ цял
и в страст избухнаха телата ни. ...
  516 
Не знам коя си,
не знам какво си,
не знам защо си,
но знам, че без въпроси
мога да рисувам ...
  521 
Ти беше там... това видях.
Не крий... не можеше да знаеш.
Преди това не беше тъй, нали?
А можехме безгрижно да мечтаем,
стаили любовта в гърдите си. ...
  501 
Когато утрото изпраща зората си,
светът в светлина да премени,
две пламенни тела в страстта си
сбъднаха идеали и мечти.
В полутъмнината на хотелска стая, ...
  468 
Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето ...
  530 
за теб Angel Angel
В нощта плътта пустощта обгръща,
нежно, с мъката на черните криле.
Долавям звуците ти в тишината,
чисти, в образа на ангелско сърце. ...
  609 
От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...
  556 
Пред пътя господен смирен стоях
и през сълзи очите гледаха към вас –
онези там, от първите редици,
жадните за мъст, изпълнените с гняв,
които искаха да блеснат с ореола на светици ...
  512 
Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах - ...
  462 
Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден. ...
  557 
Пролетта дойде мрачна и дъждовна,
понесла мъката на своите криле.
Приближи се, постави я пред мен.
и каза ми: ”Реши сега - накъде.”
Погледнах към небето потъмняло, ...
  507 
Propuestas
: ??:??