генек
1.882 el resultado
01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...
  586 
00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...
  778 
22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...
  761 
21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...
  639 
20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...
  756 
20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...
  1100 
Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи леб ...
  567 
Сън… Реалност…
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме ...
  522 
Музикален
Разказ за меломана, който слушайки чалга, с ужас разбирал, че в някогашните естрадни песни имало смисъл.
Кебапчен
Разказ за човека, който след като се хранил цял месец с кръчмарски кебапчета, забелязал, че минавайки край дърветата, вдига крак.
Екологичен ...
  599 
36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...
  1516 
32.
А, походих по ония краища. И по море, и по суша.
Ядох плов – пилаф, де. Ама с пръсти – с все ориза /друг вид, не нашенския/, със стафидите и другия пълнеж.
Пробвах грузинските лепешки – хачапури. Ама и как звучи, а!
Пих истински чай. Тоя, дето млади момичета и булки не берат – толкова е силен, ч ...
  720 
28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...
  956 
24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...
  1523 
19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...
  739 
ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...
  1230 
ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...
  854 
IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...
  808 
V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него ...
  929 
Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...
  1104 
Вестоносна
В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.
И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.
Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…
Телевизионна ...
  626 
Оптимистична история на българския народ
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...
  662 
Дядов и “Ряпата”
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...
  608 
Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...
  1441 
Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...
  784 
Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...
  975 
Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...
  586 
III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
  526 
Пестелив увод
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...
  706 
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогат ...
  1020 
Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...
  566  11 
За Виктория94
Не е мъж, който с езика повдига камили...
Не е мъж, който пред жените се сили.
Не е мъж, който изпива ракия два литра.
Не е мъж, който по кръчми се скита. ...
  385 
Религиозно
И как да вярва човек в задгробния живот? Когато трудно се вярва и в този?
Вечерен звън
- Пешо, прибирай се…Баща ти си дойде!
- Иванчо, идвай си…Татко ти е вече тук! ...
  591 
НОВИНИ
Геронтологическа
Екип от ревизори – геронтолози от съответната служба, откри в град В. най-стария българин, който е и най-възрастния човек в света. В резултат на сложни и отговорни проучвания на капитала, имотите, колите, банковите сметки от една страна и на заплатите, от друга страна, на мит ...
  556 
Политическа
Ораторът: Хм, хм…Например, заплатите…
Партийният лидер: /шепне отзад/ Какви заплати? Какво говориш? Нали трябваше да кажеш, че не всичко у нас е добре, че хората са недоволни, че в някои неща изоставаме от другите държави…
Ораторът: /обръща се/ Нали това казвам? Например, заплатите…
Любовна ...
  690 
Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...
  837 
4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...
  1477 
3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...
  774 
2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...
  639 
Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...
  767 
4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
  600 
Propuestas
: ??:??