laramaylin
1.436 el resultado
На Д. М.
Угасна оня трепет във сърцето,
със който все очаквах да те видя.
Смали се болно чувството, което
като невинна бяла какавида ...
  425 
на Д.М.
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата... ...
  398 
С наострени ножóве го пресрещнаха.
От бялото в очите плисна страх.
То бе наивно, светло... А човешката
безумна ярост стори своя грях.
Не можеше да бяга. Доверчиво ...
  381 
Разпускам си косата всеки петък
и тръгвам с любопитство към неделя.
По стръмните синкопи на сърцето
подскачат в мен желанията смели.
Притихвам и очаквам... И гадая, ...
  1916  11  12 
на Емо
Не преставам да мисля за тебе!
И насън даже пак те обичам,
щом нощта среши с лунния гребен
тъмносините плитки девичи. ...
  550 
Как вейна се несретната ми сянка –
листо злочесто в подранила есен,
откъснало се от самотна гранка
и недопяло сетната си песен.
Денят се сви и глухо затрепери. ...
  496 
В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...
  544 
Дърветата са светли слепи спомени,
затрупани от непосилни грешки.
Въздишките, от вятъра подгонени,
рисуват тъмни болки нечовешки.
Звездите, блеснали очи на хищници, ...
  383 
Има в календара чуден, странен ден.
Аз ще лъжа себе си. Ти ще лъжеш мен.
И ще те целувам в транс като преди.
Ти за мен ще сваляш всичките звезди.
С думи ненаписани ще ме наречеш. ...
  287 
Иска ми се да обичам
с всички сетива зората,
да съм същото момиче
както миналото лято.
Да ми ближе коленете ...
  534 
Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...
  789 
Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна. ...
  533 
Не изнасилвайте думите!
Само ги утешете.
Сънуваните безумия
по вятъра разпръснете.
Внимателно пипайте думите! ...
  304 
на Емо
Сега съм толкова различна -
отприщен плач, замръзнал смях,
ту разпиляно хаотична,
ту бяла като чакан грях. ...
  342 
Прави каквото трябва и така
опитвай се света си в ред да сложиш.
Не спирай с мисли своята река,
знай, утре всичко свято е възможно.
И не търси у другите вина. ...
  364 
Не казвайте – сълза съм на сърна
и вик на гларус и звезда без име!
Не ме сравнявайте с измислица една,
банална като сняг нетраен зиме.
Не ми рисувайте изкуствени лица, ...
  417 
***
На Д.М.
Пожелах да те изтрия.
Даже да те зачертая.
В ъгъл хладен да те скрия
на самотната ми стая. ...
  447 
***
на Д.М.
Ти не можеш да обичаш.
А пък аз съм те избрала.
Диви мълнии привличам
с нежността си премаляла. ...
  430 
на Емо
Очите ми са вече езера
и в тях не може слънчев лъч да влезе.
Тъгата ми внезапно се прибра
дълбоко в мен. И празнота извеза ...
  289 
На Емо
Ти си винаги с мен
всяка сутрин и вечер.
Пееш ми скъп рефрен
някъде отдалече. ...
  482 
На Емо
И лицето ти свети
като огън без дим.
Викам те безответно
теб, единствен любим. ...
  1234 
На Емо
Една замислена печал
ме връща всеки миг при тебе.
Изплетох от сълзѝте шал,
приших му пух от черен лебед. ...
  626 
***
На Д.М.
Една светла жена чака тъмния мъж
да люлее лицето ѝ в шепи.
И в косите ѝ нежни с цвят на пролетен дъжд
думи две тихо пак да прошепне. ...
  403 
На Д.
Бих искала да мога да простя.
Да те прегърна със ръце от птици.
Ала не мога... нещо опустя
в наивните ми котешки зеници. ...
  361 
на Емо
Сега до Безкрая ти пиша...
И чакам писмо от Безкрая...
Боли ме, дори като дишам.
Добре ли си там, как да зная... ...
  512 
Щом няма кого да обичам,
мълчат небесата смутени.
Дъждът във тъга ме облича.
Угасват самотни вселени.
Все тръпна. И моля. И искам ...
  604 
Наричам си бяло спасение
в една тишина безметежна,
в безкрайни красиви селения,
с дантели от мамеща нежност.
Наричам си весело случване ...
  425 
Дръж деня си в юзди!
Да не литва напред!
Светлината гнезди
сред симфония в лед.
Бъдещето тъче ...
  286 
***
На Д. М
Не ми отговаряй! Не бива! Недей!
Оставѝ ми две нежни заблуди,
че някой за мене все още копней
и аз ще повярвам във чудо. ...
  373 
Нощта покорно се снишава.
А небосводът грей висок.
И някак си по-светло става.
Във яслите се ражда Бог!
Ликувайте! И почетете ...
  284 
На 20 любовта е много лесна –
не чака, не разпитва, не тъжи.
Не я вълнуват Честно и Нечестно,
признава и най-лошите лъжи.
А по-нататък... Става невъзможно ...
  546 
Пуснете любовта да си отиде!
Не я насилвайте да ви говори!
Луната небесата щом разбрида,
към истината път ще се отвори.
И нека любовта да бъде плаха. ...
  578 
Сега съм като кукла на конци.
А дните ми - бездарни кукловоди.
В главата ми - камбани и звънци,
сонети, бели стихове и оди...
Не ме е страх от нищо. Просто знам, ...
  616 
на Емо
Когато Бог приготвя си постеля
и свойте мисли предвидливо крие,
в часа, когато любовта разделя
светът от нараненото ни ние, ...
  366 
Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...
  609 
"Утро, свито в шепа тишина..."
Павлина Григорова
Пусни го да си иде! И недей
да свиваш в шепа тишината мокра.
Знам, есента дори да преболей ...
  491 
Не давя самотата в алкохол.
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...
  564  11 
Мога и да съм красива -
бяла врана в черно ято.
Във сълзица да се скривам.
В скреж да зъзна посред лято.
Мога и да съм послушна. ...
  517 
на Емо
Мога да бъда и хубава.
Тиха. Стремително бяла.
Мога да плача зад ъгъла
в ден на внезапна раздяла. ...
  478 
Прегръщам те отново, Ден!
(Какво ли друго ми остава...)
Нали на мен си отреден...
Какво ми носиш? Мъка? Слава?
Или нечакан син копнеж? ...
  501 
Propuestas
: ??:??