Лютиче
319 el resultado
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
  207 
Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
  227 
На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
  151 
Проектирал си в теб свят на представи
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...
  181 
С босоногия, радостен ритъм
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля ...
  168 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  185 
Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
  499 
Ти вероятно от болка си рухнал
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
  268 
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
  249 
Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...
  240 
Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...
  240 
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
  170 
Поглед отправих към свойта душа
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
  199 
Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...
  202 
Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
  232 
С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
  210 
Аз съм просто търсач във времената тревожни.
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
  168 
Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
  190 
Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...
  161 
Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...
  222 
Един глас прошепна ми тези слова
така, че останаха трайно в мен:
"Очите красиви са само в мига,
щом сълзите освободят тъгата от плен!
Красива не може да бъде тази душа, ...
  238 
Пролетта прелитна като птиче
над селца и планини...
родена с първото кокиче
днес липов цвят ни нарои.
В очакване на знойно лято ...
  227 
Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
  164 
Черешово време... сладко събуждане,
рони слънчеви, игриви петна...
Небосводът е ведрост и в служене...
на безброй животворни неща.
Дъх поемам от сладост цъфтежна. ...
  221 
Любовта ни е болна, любовта ни умира,
но наблизо… няма спешен екип…
Тя в нас вглежда се продължително, тихо
и линее ден след ден, непотребна.. без вик.
Нишката жизнена тънее полека ... ...
  225 
Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
  396 
Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...
  227 
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
  218 
Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
  176 
Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...
  166 
Сладък нектар възроди сетивата
дошъл от градината в сутрешен час.
Слънчев лъч разплиска позлата
разбудил птиците с шеметен валс.
С жълта наметка накичи се дряна. ...
  239 
Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата ...
  269 
Аз съм Ти, нея, него...
аз съм всички лица,
аз бях... всички,
преди много нива.
Бях сред скалите, ...
  147 
Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя, ...
  187 
Космически скитник...
пътешественик смел,
душата човешка... носител на воля,
във физически облик доведена с цел
еволюира в енергии, оцелява в безброя. ...
  252 
Утъпкани пътища на път и под път...
и лесно върви се по тях,
но имаш ли поглед в този живот
свой да прокараш... с размах.
Така господар си на свойта съдба. ...
  170 
Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката определят финала.
Понякога неистово искаме, ...
  413 
Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен, ...
  165 
Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...
  169 
Кой не иска топлина, любов, уют...
топла гозба, къшей хляб във скут.
Нежна песен и спокойна реч...
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч.
Под небесен купол кротко да заспи ...
  161 
Propuestas
: ??:??