mariankrystev
974 el resultado
Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност – ...
  704  10 
На седем хълма свята твърдина
с Божествена любов е съградена,
в предела на Родопа планина,
сред Тракия, от слънце озарена!
Пламти всевечен огън над града - ...
  1786  10 
Гост очаквал, Пловдив, подслони ме
под крило на падаща звезда,
заблестяла сред небето синьо
с твоята немигнала душа!
Подир звън на песенна камбана ...
  643 
Няма радост дори в радостта –
носят болка душите стаени!
Няма обич дори в любовта –
бързо гаснат мечти споделени!
Равнодушно е всяко сърце ...
  648 
О, ангеле, ти имаш две сърца:
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
  800 
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
  675 
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...
  546 
Завръщаш се в далечната Итака,
където те очаква Пенелопа!
Родината е тука и оттатък –
небитие в реалност, мит в живота!
Към своя бряг пътуваш – там, където ...
  765 
Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа, ...
  769  10 
Обичам те - мистична, но реална,
благословена, бяла и красива!
Обичам те като сълза фатална,
избликнала в сърцето ми... и жива!
Понякога премъдър е животът - ...
  841 
Небето пие синьото море.
Звездите се превръщат в раковини.
А вятърът дарява ми криле
и устрема на бързите делфини.
На кораба са моите мечти! ...
  1687  13 
О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
  522 
Везните натежават в ляво–в дясно.
Привидно спират.
И никой никога не проверява
дали го лъжат.
Просто – вярва на везните! ...
  499 
"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...
  587 
Върху подвижна сцена
се въртим –
подменят старите декори с нови,
а драмата повтаря се...
И както бе преди, ...
  552 
Празно.
Тъмно.
Глухо.
Тъжно.
Удряш глава о стената... ...
  591 
Нощ е. Сняг и сънна тишина.
Нежно ме целуваш с влажни устни!
Тръпне мълчаливата луна,
искаща от нас любов да вкуси!
С теб, любима, сплитаме ръце: ...
  655 
Душата ми, обезлистена,
за рождеството свое плаче!
Автомобилните сирени
с протяжен вой раздират здрача...
Отива си и този миг. ...
  831 
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
  701 
Пред мен, в комедия дел'арте,
доброто злото побеждава.
Макар че е студено – март е –
играта шумна продължава.
Навън е другият театър – ...
  659 
Майка ми е супер синя активистка,
а баща ми – ляв е, баба – социалистка,
дядо Симеончо е в НДСВ-то,
чичо ми е в "Лидер", кака – в РЗС-то,
батко ми е ГЕРБер, стрико – в БСП-то, ...
  535 
Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...
  754 
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
  737 
Не се ли умори да ме очакваш
в напрегнатото сиво битие
и тайничко за мен да си поплакваш...
Не се ли умори, дете!
Витален съм, но кротък, благ към теб, ...
  878  12 
Какъв приятел си ми ти бе, Ванка?
Не мога вече грам да те търпя:
в хладилника ти – вино и луканка,
а ти ме черпиш с бъркани яйца!
Налей ми чашка! Дай да пием двама, ...
  1152 
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
  695 
Сблъсъкът на утрото с нощта –
краткотраен, ала ураганен –
в ледените клони затрещя
и окъпа хоризонта в алено...
Както грубостта понякога е нежна ...
  579 
Данте в ада търси Беатриче,
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...
  1245 
Слънчеви сълзи–дъждовни капки
мелодично рони утринта.
Дъжд вали и в паузите кратки
кротко се усмихва пролетта!
Примитивен, ала благ, южнякът ...
  703 
Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш ...
  975  11 
Все повече ми липсват днес
словата ти
и твоят поглед – чист и замечтан!
Молитвено
над кръста и камата ...
  2019  11 
на Христо Проданов
Всеки ден е ново пак изкачване
към върха на утрешния ден.
Упорито своя връх изкачвам –
бърза, разнолик, светът край мен. ...
  587 
Климатът ни промени се:
срещам лъвове през час!
Откога ли озвери се
фауната и у нас?!
Зъбят се, реват юнашки, ...
  709 
Сам бих извикал "Миг, поспри!"
По фаустовски бих заплакал
с най-чисти, радостни сълзи!
Прегърнал бих добър приятел!...
Прекрачихме в пореден век, ...
  565 
Василе! Колко пъти съм искал, ей така – простичко, най-обикновено да се обърна към теб по име! Колко пъти съм влизал в тихия двор на бащиния ти дом с надеждата сам да ме посрещнеш! Колко пъти съм заничал в хладните одаи и зад вратата на празното скривалище в очакване на твоя укоряващ поглед! Колко п ...
  3375 
Ти, рицарю, недей да съжаляваш
за битките с пролята чужда кръв,
защото чест и слава заслужаваш
и в не един турнир сам беше пръв!
Не чакам милост – искам да забиеш ...
  2339 
Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер, ...
  799 
Проблеми, проблеми... – пред теб и пред мене
стоят все така нерешени...
Кой днес ще посочи, без много да мисли,
Проблема на нашето време?!
Задъхани, шумни, пред нова дилема, ...
  542 
Дъждът заплака с обредни сълзи
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни, ...
  583 
Земя, небе, простор безбрежен
е твоят образ съвършен:
или си топла, или снежна,
или си нощ, или пък ден !
Необяснима, но прекрасна – ...
  8197 
Propuestas
: ??:??