perfanov
520 el resultado
- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...
582
Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...
- ...
308
Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умо ...
485
- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. ...
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. ...
255
Евгени живееше в малък град. Хората се познаваха. Знаеха кой какво работи. Помагаха си, когато се налагаше. Младият мъж работеше в частна фирма. Заплатата му не бе голяма, но си я получаваше редовно. И му стигаше при неговия начин на живот. Имаше почивни дни, в които работеше по двора на къщата, в к ...
350
- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...
332
1
1
Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...
327
1
4
Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на ...
351
Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...
296
2
5
Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...
525
1
3
Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...
497
Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...
334
1
1
Ерген
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...
Като всички и Ноември реши да се жени,
избра за невеста чаровната есен.
Как се ухажва видя от други ергени,
за серенада изпя една стара песен. ...
282
Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...
285
2
Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...
532
Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...
724
1
То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...
267
1
5
Топлите есенни дни са времето, в което старите хора се радват на слънцето. То вече не ги плаши както през лятото. Имат на разположение цял ден и не бързат. Седемдесетгодишният Стефан бе седнал на една от пейките в парка. Слънцето даряваше топлина в късната есен. Мъжът се бе отпуснал на пейката и си ...
724
1
1
Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...
280
1
2
- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...
324
2
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
926
2
Стефан се прибра от работа. Още не беше влязъл в апартамента, когато чу как кучето му лаеше от радост, че стопанинът му се е върнал. Затвори вратата и протегна ръце за прегръдка към домашния любимец. Младият мъж живееше сам и единственото живо същество в неговия дом, което го чакаше с нетърпение бе ...
650
1
2
-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...
933
3
2
Вечер в себе си тихо се връщам,
от работния ден, уморен като куче.
И белия лист отново прегръщам,
за думи и чувства той е отключен.
И само с един подострен молив, ...
от работния ден, уморен като куче.
И белия лист отново прегръщам,
за думи и чувства той е отключен.
И само с един подострен молив, ...
295
3
Обичам тихите есенни вечери, които
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...
221
1
Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хора ...
984
Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича, ...
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича, ...
199
1
Милена влезе в детската градина, в която бе петгодишният й син Валентин. Щом я видя, детето се усмихна и тръгна към нея. Протегна ръцете си за прегръдка и се притисна в майка си. Двамата стояха така няколко минути. Малчуганът се обу. Облече якето си и двамата излязоха навън. Вечерта бе хладна. Детет ...
752
1
1
- Виж, кой ни е дошъл на гости! Защо не се обади да ни предупредиш? Гледай ме какъв съм, излизам от двора!
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела! ...
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела! ...
866
2
5
-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...
839
3
Средата на септември. Есен. Слънчев ден. Васил погледна към лозите в двора. Внукът му бе дошъл да помага за гроздобера. Десетгодишният Валентин вървеше до дядо си и когато стигнаха до редовете каза:
- Дядо, бързо ли ще свършим работата?
- Защо питаш?
- А, не! Просто така.
Валентин извади телефона от ...
- Дядо, бързо ли ще свършим работата?
- Защо питаш?
- А, не! Просто така.
Валентин извади телефона от ...
899
2
1
Стефан все бързаше. Още със събуждането си сутрин, той гледаше да улови всеки миг от деня. Докато пиеше кафе вършеше още няколко неща. Оправяше си леглото, вземаше душ. И почти никога не закусваше. А така му се искаше да има закуска. Но все бързаше. И никога не му стигаше времето. От дома на работа ...
543
1
4
Тя се събуди рано. Така, както се будеше всяка сутрин. Отваряше очи, в които се къпеше самотата. Но слънчевите лъчи докосваха лицето на възрастната жена и тъгата се изпаряваше. Отиваше някъде там, където спомените тихо спяха. Назад във времето. Старицата отвори прозореца. Показа главата си навън и с ...
994
1
1
-Кой ви разреши да влизате в моя имот? - попита Стоян двамата работници.
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...
554
1
5
Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, т ...
298
2
Самота ли е
Самота,
а до нея жената любима.
Колко е хубаво - любовта,
когато я има! ...
Самота,
а до нея жената любима.
Колко е хубаво - любовта,
когато я има! ...
347
Какво като нямам, което другите имат,
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...
375
1
Пак ще е юли
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...
397
1
Сервитьорката Ирина тъкмо бе забърсала масата и на стола седна жена. На средна възраст, облечена с къса рокля, тя се усмихна и каза:
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, н ...
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, н ...
611
1
Денят е горещ, толкова топло навън е сега,
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада! ...
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада! ...
337
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
